Венелин Василев е на 32 години и е роден в град Етрополе. В момента живее в София и е CEO на BeastBurst Entertainment. Завършил е специалност „История” в Югозападен университет „Неофит Рилски”. Има две деца, а за постигането на целите и мечтите си работи всеки ден.
Венелин е създателят на първата у нас мултиплейър ролева игра. След три години абсолютно самостоятелно създаване на света и героите, в края на 2019 г. споделя прототипа на играта си в интернет пространството. Това предизвиква интереса на хората и инвеститорите. За да се направи такава игра са необходими минимум пет години разработки и екип минимум от 60 професионалисти от България и чужбина, но сега този екип е наличен и работи по играта „Scars of Honor”.
В страната Арагон има 8 раси, от които хора, демони, елфи, орки и др. и 10 отделни класи – вещици, магове, рейнджъри, пирати, друиди и др. в зависимост от тяхната раса. Всеки герой може да бъде допълнен от различна визия и оръжия. И всеки герой тръгва от различно място на картата. Докато постепенно става по-добър и развит и не дойде момента, в който да влезе в битка. Такъв тип игра е най-сложната, защото докато играта се случва, всеки вижда, участва и се развива по едно и също време.
Добър ученик ли бяхте? Тъй като се смята, че техниката, компютрите, телефоните, всичко това вреди на развитието на децата и пречи на тяхното обучение. Но все пак, кога щяхте да успеете във вашата сфера, ако не бяхте се насочили към нея от рано?
В училище бях добър ученик и аз самият имам компютър от 13-годишен. Не смятам, че ми е навредило, а напротив. Компютрите могат много да обогатят и доразвият познанията на децата по много достъпен и интересен начин, независимо от коя сфера се интересуват те.
До каква степен образованието ви е помогнало за това, с което се занимаваш сега?
Образованието трябва да е основа за всеки млад човек, но всичко, което знам и мога днес съм научил сам. Водил съм се единствено от любопитството си и желанието да разбера как работи всичко и как са го направили „големите“ преди мен.
Завършвате „История” в университета. Защо това, а не друго?
Интересът ми към историята идва от баща ми.
Как успяхте да създадете фирма, която се занимава с обработка на уеб – сайтове? Как се случва това в България?
Трябваше да се науча да програмирам, а с уеб-сайтовете е най-лесно. Не бих казал, че в България е по-трудно от останалите държави, стига да искаш да се научиш.
Какво означава „технически директор”? Каква е вашата работа и какъв е пътя до тази длъжност?
Техническият директор отговаря за всички технически лица във фирмата. Пътят, разбира се, е дълъг и не лесен, но това няма значение, защото работя това, което наистина искам и обичам.
Кога се зароди страстта ви към компютърните игри?
Запалих се по компютърните игри още в 4-ти клас.
Как се роди желанието да създадете първата мултиплейър ролева игра в България? Разкажете ни за играта.
Преди години с приятелката ми живеехме в апартамент и много обичахме да играем заедно такива игри. Тъй като тогава все още нямахме деца и имахме доста свободно време, можехме да си позволим да играем по цели нощи. Реших, че искам да създам свой свят и започнахме заедно да мислим по тази идея. Заедно измислихме първите класове, раси и герои, които и днес присъстват в играта.
Колко време е нужно за направата ѝ? Какъв екип?
За направата ѝ е необходимо най-вече голямо желание и постоянство, а екипът нараства прогресивно спрямо етапа на развитие на играта. Някои създават света, други героите. Всеки има задача, която да допълва другата, за да се постигне крайният резултат.
Кога се очаква да излезе тя и как ще се предлага?
Очаква се да е готова за игра от широката публика през 2025-та и ще бъде напълно безплатна.
Какво би означавал успехът на играта за вас и за страната?
За мен би означавало сбъдване на детската ми мечта, а за страната, че и в България всичко е възможно, стига само хората да вярват в себе си и да бъдат упорити и постоянни в това, което правят.
Изключвате ли „компютъра” от време на време? Имам предвид вашият мозък, който предполагам работи постоянно с мисъл за играта.
Изключвам го най-добре за 10 дни през лятото и когато съм със семейството си вечер.
Какво ви коства сбъдването на вашата мечта?
Преодоляване на много трудности, сблъскване ежедневно с различни хора и характери, които трябва да се настроят, така че да работят заедно в екип. Често аз трябва да бъда моста между тях и да съм сигурен, че съм направил всичко правилно, за да могат нещата да се случат.
Как приема семейството ви вашата работа? Успявате ли да отделите нужното време на него?
Аз се чувствам благословен, защото моят спътник в живота ме подкрепя. Тя ми помага в трудностите, които срещам и се грижи за единственото по-важно за мен от работата ми – нашето семейство.
Какво ще кажете на хората, които ви казваха „няма как да стане”?
Аз определено не съм от хората, на които вселената винаги е помагала. На невярващите ще кажа – всичко е невъзможно, докато не бъде направено, а тогава удоволствието е неизмеримо.
Кога и как се сбъдват мечтите?
Мечтите се сбъдват с много работа, упоритост и безсънни нощи.
Лични въпроси:
Чай или кафе? – Кафе
Опишете се с три думи. – Постоянен, критичен и откровен
Как се справяте с умората и стреса? – Не им обръщам внимание.
Какво обичате да правите през свободното си време? – Да играя игри и да ходя на кино.
Какво или кой ви вдъхновява? – Вдъхновяват ме новите технологии и изобретения. Обичам да следя новите технически тенденции.
Каква музика слушате? – Всякаква.
Какви книги четете? – Властелинът на пръстените ми е любимата книга.
Любима фраза/мото/девиз. – Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.
Интервю: Светлана Бошов






