Венка Цветанова е името на жената, която може да оплете мечтаната играчка за всяко дете. Тя е на 33 години от гр. Етрополе. Омъжена с две прекрасни деца, които са нейното истинско вдъхновение. От три години тя се занимава с изкуството amigurumi – японско изкуство за плетене на малки, пълнени играчки от прежда.
Как открихте плетенето?
Всичко се случи случайно, когато разглеждах страница в социалните мрежи на друг творец и бях очарована от това какви неща могат да се сътворят от прежда.
А как дойде желанието и идеята вие да започнете да се занимавате с него? Кой ви учи?
Основите е положила моята майка, която в детството ми ми е показвала как се плете. Но за изработката на играчките с много желание, търпение, безсънни нощи, изплитане и разплитане, се научих сама. И така се появи моят шарен свят в лицето на „Ателието на Вени”.
Работа или удоволствие представлява то за вас?
Отговорът е много прост – огромно удоволствие!
Освен, че разтоварва и сваля стреса на ежедневието, то развива фантазията, естетиката, дава импулс за създаване на нещо ново и в крайна сметка човек получава огромно удовлетворение от работата си.
Получавате ли подкрепа от семейството си? Как то гледа на този занаят?
Щастливка съм, защото моето семейство ме подкрепя в това, което правя. Истинското удовлетворение е, когато Мони и Ани, моите деца, харесват всяка една играчка и я искат за себе си. Те са толкова добри и търпеливи, че изчакаха за Коледните празници всички деца да си получат играчките и чак тогава да направя и техните желани жирафчета.
Внася ли средства тази работа в семейния бюджет?
Не приемам плетенето за работа или доходоносен бизнес, за мен то е по-скоро е хоби, страст, вдъхновение.
Каква е конкуренцията в този занаят?
Не гледам на хората, които се занимават с плетене на играчки, одеалца и други като конкуренция, напротив. Винаги се радвам да обменя опит, полезни съвети, някоя любима схема или просто да поговоря с някой на моята вълна.
А какви са вашите клиенти?
Каквито трябва да бъдат. Моите клиенти са ценители на изкуството и се радвам, че всекидневно срещам хора, които оценяват ръчно изработения труд. Разбира се, предимно родители, които поръчват специална играчка за своето дете или пък за подарък.
Вие също имате семейство, деца, както споменахте търпеливи и добри, но как съчетавате отглеждането им, другата ви работата, домашните задължения и плетенето?
Това е много трудно, защото всекидневието около работата и децата е динамично. Но с много желание, добра организация и най-вече използване на времето, когато всички вкъщи сладко спят, всичко става възможно.
На какво искате да научите децата си?
Искам да науча децата си преди всичко на търпение, постоянство и доброта.
Бихте ли предали занаята си на тях? Има ли други, които искат да се научат?
Моята дъщеричка Ани има огромното желание да се научи да плете. Като по-малка обикаляше около мен с кълбо прежда и игла. Когато стане достатъчно голяма с удоволствие бих я научила.
Имам един прекрасен спомен от миналото лято, когато бях поканена от „Центъра за обществена подкрепа” в гр. Етрополе, където представих изкуството, с което се занимавам пред малките малчугани. Бях изненадана, когато видях желанието и блясъка в очите на децата. Някои от тях се научиха сами да си правят шалчета изплетени на пръсти.
Важно да стимулираме младите хора, които се занимават със занаят?
Разбира се! Аз съм изключително щастлива, че живея в град, в който се запазват традициите и занаятите от млади и будни хора.
Има ли бъдеще вашият занаят? Какво е то?
Плетивото, като занаят, има бъдеще. Младите майки започват да се интересуват от по-доброто за децата си и избират естествените материали. Широко разпространени и хит са плетените играчки.
Какви са мечтите ви в тази посока?
Мечтите ми в тази посока са да имам малка, уютна работилничка или ателие, в което да творя, а хората да могат да видят и да се докоснат до този вид изкуство. А защо не и да организирам срещи с деца и възрастни, които искат да опитат.
Лични въпроси:
Чай или кафе?
И двете.
Опишете се с три думи.
Вдъхновяваща, емоционална, перфекционист.
Как се справяте с умората и стреса?
Като прекарвам време с децата си.
Какво обичате да правите през свободното си време?
Да плета, да слушам музика или аудио книга.
Какво ви вдъхновява?
Моето най-голямо вдъхновение са децата.
Автор: Светлана Бошов
