Десетилетия наред Виолета Райчинова носеше с чест, достойнство и всеотдайност званието учител.
За нея тази професия не беше просто предаване на учебен материал, беше мисия, призвание, начин на живот.
Да бъдеш истински учител не е достатъчно само да обичаш децата, изисква се талант, идеализъм и готовност да се раздаваш безрезервно.
В ЕСПУ „Христо Ясенов“ тя посвети дълги години на своите ученици.
Поколения наред преминаха през нейните класове, първо родителите, после децата им.
Времето носи и промени, в условията, в методите на преподаване, но едно остава неизменно:
Нейната безгранична любов към професията, дълбокото уважение към учениците и удовлетворението, че е оставила частица от себе си във всеки един от тях.
Отличничка в СУ „Св. Климент Охридски“, завършила специалност „Биохимия и микробиология“, тя избира учителската професия със сърцето си.
Примамливите предложения за работа в Биологичния институт към БАН и възможността за престижна кариера в София не я изкушават.
Първенецът на курса Виолета Райчинова избира своя път, първо в Долна Баня, после в Етрополе.
Така започва нейното пътешествие към умовете и сърцата на младите хора.
Тя вярваше в тях, обичаше ги и ги вдъхновяваше:
“Обичам хората.
Вярвам в доброто начало у тях!
За мен ученикът е преди всичко човек, искам и учителят да бъде човек.”
Но животът ѝ не беше посветен само на училището.
Тя бе част и от читалищния хор, от културния живот на града, от сърцата на тези, които я познаваха.
На 9 октомври 2018 г. Виолета Райчинова напусна този свят, но обичта, признателността и уважението на учениците ѝ остават вечни.
Ние никога няма да ви забравим!
Почивайте в мир, другарко Райчинова!
