Приказка за *КМЕТА НА ПРАЗНИКА*
Имало едно време едно малко, но весело градче, където хората обичали да се събират, да се веселят и да празнуват.
А в това градче имало кмет, известен като Кмета на Празника.
Той бил избран с много обещания за по-добро бъдеще, за нови училища, хубави и подържани улици, зелени паркове, пречиствателни станции, чиста околна среда и вода, при това, сега и веднага.
Обещавал, че ще направи градчето най-доброто място за живеене. Но когато дошло време да управлява, кметът се загубил в празненства и веселби.
Всеки месец организирал празници, танцови вечери и карнавали, където музиката не стихвала.
Било време за радост и смях, и хората били доволни… в началото.
Но след няколко месеца нещата започнали да се променят.
Улиците на градчето започнали да стават все по-неподържани, каналите били запушени, а парковете – обрасли с бурени.
На няколко места хората молели за ремонт на улиците и тротоарите, но Кмета на Празника не обръщал внимание. Всеки път, когато някой му напомнял за обещанията му, той отговарял усмихнат:
— Хайде, хайде, нека не се тревожим за това сега! Празник ще има, приятели! Важно е да се веселим!
И така минавали месец след месец, а кметът продължавал да организира пищни празненства, без да обръща внимание на нуждите на градчето.
Той харчел все повече от парите на общината за бенгалски огньове, фойерверки и кулинарни изкушения за гостите. Но улиците продължавали да се рушат, децата нямали къде да играят, а възрастните все повече се ядосвали.
— Но, господин Кмете, обещахте ни пречиствателна станция и чисти паркове! — казвали му хората.
— А ние получихме само празници и веселби, но не и грижа! — добавяли други.
Кметът обаче само се усмихвал широко и отвръщал:
— О, но радостта не е ли най-важна? Празниците ни обединяват!
Така минавала годината и към края ѝ градът вече бил в лошо състояние.
И хората май започнали да разбират, че празненствата са краткотрайна радост, а основните проблеми оставали нерешени.
Скоро хората осъзнали, че празниците и веселието не могат да заместят грижата и отговорността на кмета. Започнали да говорят помежду си, организирали събрания и накрая решили, че на следващите избори ще изберат кмет, който ще мисли не само за празненствата, но и за доброто на града.
Така и станало – на следващите избори хората избрали нов кмет, който обещал да оправи всичко, което Кмета на Празника бил оставил на заден план.
С течение на времето улиците били ремонтирани, парковете отново станали зелени и училищата – подновени.
А Кмета на Празника останал само като история за това как празниците са важни, но още по-важни са грижата и отговорността към хората.
И оттогава, в градчето си правели празници, но не забравяли основното – че градът им има нужда не само от веселие, но и от истинска грижа.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!