*

ВСИЧКО Е ТУК, ЗА ДА БЪДЕ ОБИЧАНО: Запознайте се с чудната история на Данаил Петров чрез един вдъхновяващ разговор със Светлана Бошов.


Данаил Петров е роден в Етрополе. Учил в НПГГСД „Сава Младенов“ Тетевен. Живял и работил в София, когато решава тотално да промени живота си, смена възгледите си и става част от „The Federation Humana people to people”. Заминава като доброволец в Африка, а по-късно става учител в „Richmond Vale Academy” в St. Vincent на Карибските острови. След това се прибира в България като става координатор проекти отново за „The Federation Humana people to people”, чиито проект е в гр. Варна.

Разкажете за себе си – кой сте, с какво се занимавате? Какви са Вашите цели в живота…


Казвам се Данаил и освен стандартното образование, което ми бе дадено в горския техникум в Тетевен, аз съм студент на живота. Той учи всички ни и подлага всеки от нас на безкрайно много ценни изпити. Това е едно от
нещата, които научих по пътя си, че тривиалните неща, разбрани през сърцето, носят безценна мъдрост. Една такава мъдрост ме води през цялото време – „Любовта ще спаси света“. Другите два тривиални и безкрайно могъщи уроци, на които ме научи този велик учител, са благодарността и прошката. Благодарността за всеки един миг, за всяка
глътка вода, за всяка вкусна хапка, за комфорта и за уроците от дискомфорта, за всеки дар на това чудо животът. А прошката бе ключът, който ми позволи да обичам и благодаря истински. Но за да мога да простя, на който и да било аз трябваше да простя на себе си. Простих си за това, че не съм перфектен, че не винаги реагирам или казвам онова, което трябва. Простих си и се приех, премахнах постоянното чувство на вина от себе си и от там като че по магичен, но напълно логичен начин аз спрях да съдя всички останали.


Как решихте да станете доброволец в Африка и как помагахте на хората там?


Преди малко повече от осем години се замислих за живота, който водех, след като видях един цитат на Махатма Ганди: „Бъди промяната, която искаш да видиш в света!“. Думите на този велик пацифист ме накараха да потъна в размисли върху различни въпроси като: В какъв свят искам да живея? Какви са проблемите на нашето общество? Мога ли да спомогна за промяната на света? Какво е моето въздействие върху околната среда?
Тогава все още, невиждайки ясно, че се въвличам в битка срещу почти всичко, което ни казват, че е нормално и оправдано, аз реших, да променя живота си и да последвам съвета на този велик водач.
Преди осем години започна моето търсене на истината. Тогава не знаех, че бях на път да открия призванието на живота си.
Заедно с колегите ми и организацията „Humana people of people” успяхме да дадем достъп до прясна питейна вода на над 3000 човека, които ползваха водата от реката за всички техни нужди. Създадохме общ пазар за седем съседни селища, с идеята да изградим начин, по който местните могат достойно да изкарват прехраната си. Заменихме единичните тухли, на които децата от един първи клас седяха с удобни чинове. Тези проекти и срещите с хората провокираха много истински емоции у мен – смях се от сърце, плаках от радост, от гордост, от тъга и от яд.


Може ли да кажем, че животът ви до сега се дели на преди Африка, Африка и след нея? В кой период беше най-щастлив?


Преди Африка аз бях една гъсеничка. В Африка започна метаморфозата, която бих сравнил със стадия на какавидата, която знае, че се променя, но не знае в какво ще се превърне. След Африка аз усетих, че съм пречупил стените на пашкула си и се превърнах в една щастлива движеща се с полъха на вятъра пеперуда. Не знам как това сравнение звучи във вашите умове, но наистина, сега усещам, че имам криле, които ми позволяват да се рея из нашия красив свят с любов и наслада.
А на въпроса, в кой период бях най-щастлив, ще отговоря без да се замислям: Сега – тук в настоящето. Не тревожещ се за утре или заседнал във вчера.


Какво разбрахте за нашата страна, докато бяхте извън нея?


Излизайки, аз преоткрих красотата и богатството на нашия дом. Разбрах колко богати и способни сме. Преди да замина, си мислих, че навсякъде по света хората имат извори-чешми както ние. Но се оказа, че съвсем не е така. Казваха ни колко глупави и неспособни сме, но когато заминах, видях колко много умения за справяне с истинския живот ние сме придобили и колко зависими са хората от развитите страни.
Разбрах, че България е моят единствен дом.

Защо се върнахте в България?

Само тук аз мога да бъда себе си. Да бъда свободен. Да говоря на собствения си език и да разбирам културата. Вярвам, че най-доброто и красиво място за всеки един човек, е родният дом. Където и другаде да отидем, ние винаги имаме чувството че сме на гости, че сме чужди.
Последните седем години, живеейки в страни от третия свят, правейки различни хуманитарни проекти, аз се запитах няколко въпроса:
„Кои са основните причинители на глобалните проблеми днес?“ По- богатият свят.
„Къде има най-голяма нужда от проекти по осведоменост, за да спрем глобалнaта катастрофа?“ – В развитите страни.
„Къде аз мога да бъда най успешен?“ – Там където разбирам най-добре езика и културата. В къщи.
И така естествено, без да имам нужда от повече въпроси и отговори, аз се прибрах у дома.


Какво смятате, че трябва да вземем като пример от другите и с какво ние можем да бъдем пример като народ?


Всеки народ има своята мисия и своя дух. Българският народ има свойства подобни на тези на водата – ние сме гъвкави и приспособими.
Придобиваме формата на съда, в който сме поставени; приспособявайки се според външните условия, бидейки твърди или газообразни. Но ние никога не изменяме на същността и свойствата си. Ние сме най-старият народ в Европа и това не е случайно. От всеки народ можем да научим по нещо, стига да сме отворени за чуждото мнение.


Какво е щастие?


Щастието започва и свършва в нашите сърца. Само когато премахнем егото, лъжата, неконтролируемите страсти и желания, ние ще можем да разберем какво наистина е истинско и перманентно щастие. Щастието не е да имаш много, а да даваш колкото можеш.


Нещо повече за проекта, от който сте част в момента?


Все още работя със същата организация, с която работих и по време на проекта си в Африка – Хумана пийпъл ту Пийпъл (Humana people to people). Проектът е в гр. Варна, с главна цел да мобилизира и информира хората за случващото се с околната среда и с климатичните промени. Да осведомим хората за проблемите на нашето време, но и да им покажем начини, чрез които могат да предотвратят задаващия се Армагедон.
Първият проект, върху който поставям фокус, е създаването на общностна зеленчукова градина. Проектът се казва „Проект за градско земеделие – 3С“. Този проект е част от международно движение на Хумана, което вече
има повече от дузина подобни градини в Испания и Италия. В гр. Варна вече съществуват две успешни такива градини, които са запълнени с желаещи хора да участват и да се научат как да отглеждат зеленчуците си
по екологичен и здравословен начин. В нашия проект, който е с двегодишна цикличност, хората получават 30м2 земя в централна градска земя, за да отгледат зеленчуци. Всички необходими инструменти, капково
напояване и учител, който ежемесечно дава уроци свързани със земеделието и живота в почвата. Целта на проекта е след завършването му, хората да имат увереността и знанието за това как да създадат собствена градина с напълно екологични практики. Но освен градина ние създаваме общност, която взаимно се подкрепя и обучава. Така ние даваме инструмент в ръцете на хората как да са независими от системата и им напомняме колко силни можем да сме, когато сме организирани в общност. Градината не е просто място за отглеждане на храна, тя е средство за противопоставяне на днешната капиталистическа система, която ни иска разделени, болни и напълно зависими от нейните прищевки.
Горди, независими, мислещи за бъдещето са хората, които знаят как да отгледат своята и тази на децата си прехрана.


Какви са мечтите и целите Ви?


Не се страхувам да мечтая и постоянно го правя. Сами създаваме реалността си и моят живот ми го доказа милион пъти. Животът е едно огледало – усмихнеш ли му се и то ти се усмихва обратно. Сбъднах много свои мечти и колкото и да сбъдвах, виждах, че щастието не се криеше в тяхното осъществяване, а в моето състояние на духа. Моята цел е да успявам да запазвам в сърцето си любовта за всеки един човек, животинче и камъче. Всичко е тук, за да бъде обичано – съдейки някого, ние не го променяме за добро, но само давайки му чиста любов, дяволът губи.


С какво се гордеете най-много?


Гордея се всеки път, когато видя, че заради моите действия и пример близките и приятелите ми се замислят и правят нещо за околния свят.

НЕЩО ЛИЧНО


Чай или кафе?

Чай.
Опишете се с три думи.
Търсещ и наслаждаващ се на пътешествието.

Как се справяте с умората, стреса?
Чрез медитация.
Какво обичате да правите през свободното си време?

Да снимам и да бъда в природата.
Какви книги четете?
За личностно/духовно развитие, за екологично земеделие, за екология и климатични промени.
Каква музика слушате?
В различните периоди съм вдъхновяван и повдиган от различна музика.
Любима фраза/мото/девиз.
„Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш“ – Николай Хайтов;
„Всичко ново изглежда невъзможно, докато някой не го направи“ – Нелсон Мандела;
„Искам да пея както птиците пеят, без да се притеснявам кой чува или какво мисли“ – Руми.

Интервюто е публикувано в брой 202 на вестник „ЕТРОПОЛСКИ ПРЕГЛЕД“.