Кметът Владимир Александров преди дни, ярко и гръмко привика подопечните му медии, за да го заснемат в кабинета му и бодро да обяви:
„Подписах в Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ три споразумения за финансиране на ключови инфраструктурни обекти в Община Етрополе. Общата стойност на проектите е за над 3 млн. лв.“
Ситуацията, пиара и показното мероприятие така бяха сглобени, та да останем с впечатлението, че Александров е виновника за тези нови придобивки.
Той обаче учтиво забравя да спомене, че проектът – „За финансиране на ключови инфраструктурни обекти в Община Етрополе“, не е благодарение на него, а благодарение на предишния кмет на Етрополе – Димитър Димитров и неговият екип.
Верните му мисирки знаят отлично това, но мълчат!
Тази история за сетен път доказва, че в българската политика и публичност се е намъкнал още един екземпляр, в чието истинско говорене човек трудно може да повярва.
Но той, все пак, съществува и е готов да си достави пиар-удоволствие и с най-безмислената лъжа.
А тя днешната журналистика изглежда е податлива на внушения (под каква ли форма), и не смее, или пък не иска да гъкне срещу властимащите.
Или както казва Джордж Оруел:
„Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото.“