С тревога и дълбоко възмущение се обръщаме към жителите на Община Етрополе.
Събитията, на които станахме свидетели в изминалите дни, надхвърлят границите на нормалния политически процес.
Те засягат нещо далеч по-важно от процедурите и дневния ред:
Здравето и живота на всеки един от нас.
Ние, групата общински съветници, внесохме предложение, в основата на което стои единствено и само грижата за хората.
Предложение, насочено към задълбочен анализ на социално значимите заболявания в нашата община, сърдечно-съдови, онкологични, хронични дихателни болести, нервно-психични разстройства, травматизъм, смъртност.
Всички ние познаваме поне един човек, засегнат от някое от тези заболявания.
Това не са просто числа, това са съдби, страдания, загуби, които можеха да бъдат избегнати с превенция и навременна грижа.
Предложението беше напълно конкретно и насочено към реална промяна, да се изиска от здравните институции актуална, детайлна информация за разпространението на най-честите и тежки заболявания в нашия регион.
На база на тези данни можеше да се направи задълбочен анализ и да се изготвят ефективни, целенасочени здравни програми, които да спасяват човешки животи.
Но какво се случи?
Беше направено всичко възможно това предложение изобщо да не достигне до обсъждане и гласуване в сесия на Общинския съвет.
Чрез процедурни хватки и мълчаливи тактики темата бе блокирана още в зародиш.
Не по същество, а по формални причини.
Беше ясно, че желанието е едно, да не се говори за това.
Да не се вади истината наяве.
Все пак, след настоятелство от наша страна, предложението бе допуснато за разглеждане в постоянните комисии.
Там, макар и ограничено, имаше възможност за диалог.
И тук е важно да подчертаем, че освен нашата група, получихме подкрепата и на един съветник извън нея, които застана зад това предложение.
За което му благодарим.
Защото тази подкрепа показа, че съвестта и отговорността не са изцяло изчезнали от залата. Но въпреки това, предложението бе отхвърлено.
Всички останали съветници предпочетоха да замълчат.
Да се отдръпнат.
Да не поемат ангажимент.
И тук се изправяме пред логичния, но тежък въпрос:
Защо?
От какво се страхуват колегите?
Какво има в едно напълно прозрачно и разумно предложение, свързано със здравето на хората, което поражда такава организирана съпротива?
Нима има нещо по-важно от здравето и живота на хората?
Нима статистиката за инфарктите, инсултите, онкологичните диагнози и смъртност е неудобна тема?
Нима предпочитаме да не знаем, за да не ни се налага да действаме?
Подобно отношение е не просто разочароващо, то е опасно.
Опасно за всички нас.
Опасно за онези, които не разполагат с ресурс, връзки или време да търсят помощ извън общината.
Опасно за хората, които вярват, че институциите ще се погрижат за тях.
Призоваваме ви, нека не останем безмълвни свидетели на това пренебрежение.
Днес отхвърлят едно предложение.
Утре ще откажат помощ.
А вдругиден ще бъде твърде късно!
