*

„Губим природа – с огромни последици за всички нас“, се посочва в доклада. От WWF предупреждават, че, когато натрупващите въздействия достигнат определен праг, резултатът е значителна, често рязка и потенциално необратима промяна – повратна точка. Биоразнообразието поддържа човешкия живот и е в основата на нашите общества. Въпреки това всеки показател, който проследява състоянието на природата в световен мащаб, показва спад, посочват от природозащитната организация.

Индексът „Жива планета“ (LPI) следи промените в размера на почти 35 000 популации от 5 495 вида, за да установи дали относителната им численост се е увеличила, намаляла или е останала без промяна. Данните се осредняват по континенти. Най-голям е сривът на популациите в Латинска Америка – с 95%. Следват Африка с 76%, Южна Азия и Тихоокеанския район с 60%, Северна Америка с 39% и Европа и Централна и Северна Азия с 35%).

На регионално ниво най-бърз спад се наблюдава в района на Латинска Америка и Карибския басейн – 95%, следван от Африка с 76% и Азия и Тихоокеанския басейн с 60%. Не толкова рязък е спадът е Европа и Централна Азия – 35%, и Северна Америка – 39%. Това обаче се дължи на факта, че мащабните въздействия върху природата там са били видими още преди 1970 г. и някои популации са се стабилизирали или увеличили благодарение на природозащитните усилия. „Деградацията и загубата на местообитания, дължащи се предимно на хранителната ни система, са най-честата заплаха във всеки регион, следвани от свръхексплоатацията, инвазивните видове и болестите“, отбелязват от WWF. Заплаха представляват също изменението на климата, особено за Латинска Америка и Карибския басейн, и замърсяването, предимно в Северна Америка, Азия и Тихия океан.

От WWF обясняват, че като следи промените в размера на популациите на видовете, LPI служи като индикатор за риск от изчезване и помага да за проследяване на състоянието на екосистемите. От природозащитната организация допълват, че когато популацията на даден вид спадне под определено ниво, той може да не е в състояние да изпълнява обичайната си роля в екосистемата – независимо дали става въпрос за разпространение на семена, опрашване, паша, кръговрат на хранителни вещества или други процеси, които поддържат функционирането на екосистемите. Стабилните популации в дългосрочен план осигуряват устойчивост срещу смущения като болести и екстремни метеорологични явления. Спадът в популациите пък намалява устойчивостта и застрашава функционирането на екосистемата. „Това от своя страна подкопава ползите, които природата предоставя на хората – от храната, чистата вода и съхранението на въглерод до по-широкия ú принос за нашето културно, социално и духовно благополучие“, отбелязват WWF.

Наближаваме опасни повратни точки

Според доклада LPI и други подобни показатели показват, че природата изчезва със застрашителни темпове. Въпреки че някои промени могат да бъдат малки и постепенни, кумулативното им въздействие може да предизвика по-сериозна реакция. Когато кумулативните въздействия достигнат определен праг, резултатът е значителна, често рязка и потенциално необратима промяна. Това се нарича повратна точка, обясняват от WWF.

От пиродозащитната организация предупреждават, че ако настоящите тенденции се запазят, е много вероятно да настъпят редица промени с потенциално катастрофални последици. Сред тях са глобални повратни точки, които представляват сериозна заплаха за човечеството и повечето видове. Те биха увредили животоподдържащата система на Земята и биха дестабилизирали обществата навсякъде по света. Ранните предупредителни знаци показват, че бързо наближават няколко глобални повратни точки:

■ В биосферата масовото измиране на кораловите рифове ще унищожи риболова и защитата от бури на стотици милиони хора, живеещи по крайбрежието. Повратната точка на амазонските дъждовни гори би довела до изхвърляне на тонове въглерод в атмосферата и до нарушаване на климатичните условия в целия свят.

■ В океанската циркулация разпадането на субполярния гир – кръгово течение южно от Гренландия, би променило драматично метеорологичните модели в Европа и Северна Америка.

■ В криосферата (замръзналите части на планетата) топенето на ледовете на Гренландия и Западна Антарктида ще доведе до покачване на морското равнище с много метри, а широкомащабното размразяване на вечния лед ще предизвика огромни емисии на въглероден диоксид и метан.

Глобалните повратни точки са може би трудни за разбиране, но вече наблюдаваме приближаването на такива на местно и регионално ниво, което води до тежки екологични, социални и икономически последици:

■ В западната част на Северна Америка комбинацията от нашествие на планински борови бръмбари и почести и по-жестоки горски пожари, които се засилват от изменението на климата, води до повратна точка, в която боровите гори ще бъдат заменени от храсти и тревни площи.

■ В Големия бариерен риф повишаването на температурата на морската вода, съчетано с деградация на екосистемата, доведе до масово избелване на коралите през 1998, 2002, 2016, 2017, 2020, 2022 и 2024 г. Въпреки че досега Големият бариерен риф е показал забележителна устойчивост, вероятно ще загубим 70-90% от всички коралови рифове в света, включително Големия бариерен риф, дори ако успеем да ограничим затоплянето на климата до 1,5 °C.

■ В Амазония обезлесяването и изменението на климата водят до намаляване на валежите и може да се стигне до повратна точка, при която условията на околната среда да станат неподходящи за тропическите дъждовни гори, което ще има опустошителни последици за хората, биологичното разнообразие и световния климат. Тази точка може да настъпи, ако бъдат унищожени дори 20-25% от тропическите гори в Амазонка, а според оценките 14-17% от тях вече са обезлесени.

От WWF заявяват, че в много случаи балансът е нестабилен, но все пак повратните точки могат да бъдат избегнати. „Имаме възможност да се намесим сега, за да повишим устойчивостта на екосистемите и да намалим въздействието на изменението на климата и други стресови фактори, преди да бъдат достигнати тези точки“, допълват от организацията.

Не успяваме да постигнем глобалните си цели

От природозащитната организация посочват, че държавите по света са си поставили глобални цели за процъфтяващо и устойчиво бъдеще. Сред тях са: спиране и обръщане на тенденцията за намаляване на биологичното разнообразие (съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие или КБР), ограничаване на глобалното повишаване на температурата до 1,5ºC (съгласно Парижкото споразумение), изкореняване на бедността и осигуряване на човешко благосъстояние (съгласно Целите за устойчиво развитие или ЦУР). От WWF изтъкват, че въпреки тези глобални амбиции, националните ангажименти и действия обаче далеч не отговарят на това, което е необходимо за постигане на целите за 2030 г. за избягване на повратните точки, които биха направили изпълнението им невъзможно.

WWF алармира, че при сегашното положение:

■ Повече от половината от целите за устойчиво развитие за 2030 г. няма да бъдат постигнати, а 30% от тях са в застой или се влошават в сравнение с базовия сценарий от 2015 г.

■ Националните ангажименти в областта на климата ще доведат до повишаване на средната глобална температура с 3°C до края на века, което неминуемо ще доведе до множество катастрофални повратни точки.

■ Националните стратегии и планове за действие в областта на биоразнообразието са недостатъчни и нямат финансова и институционална подкрепа.

Според WWF изолираният подход към целите за климата, биологичното разнообразие и развитието повишава риска от конфликти между различните подцели – например между използването на земята за производство на храна, опазване на биологичното разнообразие или възобновяема енергия. С координиран и приобщаващ подход обаче много конфликти могат да бъдат избегнати, а компромисите – сведени до минимум. Ще се открият и много потенциални възможности за едновременно опазване и възстановяване на природата, смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, както и за подобряване благосъстоянието на хората, обясняват от организацията.

Мащабът на предизвикателството изисква трансформация

„За да поддържаме жива планета, на която хората и природата процъфтяват, са необходими действия, които да отговарят на мащаба на предизвикателството. Нуждаем се от повече и по-ефективни усилия за опазване на природата, като същевременно систематично се занимаваме и с основните фактори за нейната загуба“, заявяват от WWF и допълват, че това налага спешна промяна в хранителните, енергийните и финансовите системи по света.

Трансформиране на природозащитата

От WWF отбелязват, че въпреки тревожния общ спад на популациите на дивите животни, показан в LPI, много популации са се стабилизирали или увеличили в резултат на природозащитни усилия. Изолираните успехи и забавянето на темпа на загуба на биоразнообразие обаче не са достатъчни. Според организацията същевременно природозащитни усилия, които не отчитат правата, нуждите и ценностите на хората, вероятно няма да успеят в дългосрочен план.

Защитените територии са крайъгълен камък на традиционните усилия за опазване на околната среда и днес покриват 16% от сушата и 8% от океаните на планетата, въпреки че разпределението им е неравномерно и много от тях не се управляват ефективно, посочват от WWF. Цел 3 от Глобалната рамка за биологичното разнообразие (ГРБ) от Кунмин-Монреал призовава 30% от земите, водите и моретата да бъдат защитени до 2030 г., а цел 2 предполага възстановяване на 30% от деградиралите територии до 2030 г. Това е неизползвана възможност за увеличаване на ефективното опазване на околната среда до безпрецедентни нива, обясняват още от природозащитната организация.

От WWF заявяват, че държавите трябва да разширят, подобрят, свържат и финансират по подходящ начин своите мрежи от защитени територии, като същевременно зачитат правата и нуждите на засегнатите хора.

От организацията отбелязват, че официалната защита обаче не винаги е най-добрият подход, поради което целта на Глобалната рамка за биологичното разнообразие допуска и други ефективни мерки за опазване на околната среда. Подкрепата за правата на местните общности може да бъде един от най-ефективните начини за опазване на биологичното разнообразие. Една четвърт от световната земна площ е традиционно притежавана, управлявана, използвана и/или обитавана от коренно население, което включва около 35% от площта, официално попадаща в защитени територии, и 35% от останалите непокътнати земни площи, се казва още в доклада.

От WWF посочват, че използването на природата за решаване на конкретни обществени проблеми – по-известно като природнобазирани решения, също е многообещаващо за постигане на глобалните цели в областта на климата, биоразнообразнието и устойчивото развитие. От организацията отбелязват, че природнобазираните решения за смекчаване на последиците от изменението на климата имат потенциала да намалят годишните емисии на парникови газове с 10-19%, като същевременно носят ползи за екосистемите и подобряват условията на живот.

Трансформация на хранителната система

„Глобалната хранителна система е нелогична по своята същност. Тя унищожава биоразнообразието, изчерпва световните водни ресурси и променя климата, но не осигурява необходимата прехрана на хората. Въпреки рекордното производство, около 735 милиона души си лягат гладни всяка вечер“, изтъкват от WWF. От организацията посочват още, че затлъстяването се увеличава, въпреки че почти една трета от населението на света не получава редовно достатъчно питателна храна. В доклада се отбелязва, че хранителната промишленост е една от основните причини за влошаване на състоянието на природата: тя използва 40% от цялата обитаема земна площ, представлява основната причина за загуба на местообитания, 70% от световното потребление на вода отива за нея и е причина за над една четвърт от емисиите на парникови газове. От WWF заявяват, че скритите разходи за влошено здраве и околна среда вследствие на хранителната ни система възлизат на 10-15 трилиона щатски долара годишно – 12% от световния БВП през 2020 г.

„Парадоксално, но нашата хранителна система подкопава способността ни да изхранваме човечеството сега и в бъдеще. Въпреки че хранителната система е основен фактор за влошаването на природата, на нея не се обръща достатъчно внимание в основните международни политики в областта на околната среда“, се казва също в доклада.

Според WWF са необходими координирани действия за:

  1. Увеличаване мащаба на природосъобразното производство, така че да осигурим достатъчно храна за всички, докато същевременно се грижим за природата – чрез оптимизиране на добивите на култури, продуктивността на добитъка, дивия риболов и аквакултурите по устойчив начин.
  2. Осигуряване на пълноценна и здравословна храна за всички хора по света без да се стига до повратни точки – чрез промяна на менюто ни, което да включва по-голям дял растителни храни и по-малко животински продукти, като същевременно се обърне внимание на недохранването и продоволствената сигурност.
  3. Намаляване на разхищението на храна – днес около 30-40% от цялата произведена храна никога не се консумира, което представлява около една четвърт от общия брой калории в света, една пета от използването на земеделска земя и вода и 4,4% от глобалните емисии на парникови газове.
  4. Увеличаване на финансовата подкрепа за устойчива хранителна система, включително чрез пренасочване на вредните за околната среда субсидии за земеделие и риболов в подкрепа на природосъобразни производства, намаляване на разхищението на храна, подобряване на потреблението и осигуряване на прехрана за всички.

Трансформиране на енергийната система

От WWF заявяват, че начинът, по който се произвежда и използва енергия, е сред основните причини за изменението на климата, което има все по-тежки последици за хората и природата. „Знаем, че трябва бързо да преминем от изкопаеми горива към възобновяема енергия, за да намалим наполовина емисиите на парникови газове до 2030 г. и да запазим температурата от 1,5ºC“, посочват от природозащитната организация и добавят, че енергийният преход трябва да бъде бърз, екологичен и справедлив с фокус върху благоденствието на хората и природата.

По-бърза трансформация: През последното десетилетие капацитетът на възобновяемата енергия в световен мащаб се е увеличил приблизително два пъти, а разходите за вятърна, слънчева енергия и батерии са намалели с до 85%. Но въпреки че тенденциите в енергетиката вървят в правилната посока, темпото и мащабите все още не са на необходимото ниво, алармират от WWF и изтъкват, че в следващите пет години трябва да се утрои възобновяемата енергия, да се удвои енергийната ефективност, да се електрифицират между 20 и 40% от леките автомобили и да се модернизират енергийните мрежи. От организацията обясняват, че това ще изисква утрояване на инвестициите – от приблизително 1,5 трилиона щатски долара през 2022 г. до поне 4,5 трилиона щатски долара годишно до 2030 г.

По-зелена трансформация: Енергийният преход трябва да бъде съобразен с опазването и възстановяването на природата. Без внимателно планиране и екологични гаранции развитието на хидроенергетиката ще увеличи фрагментацията на реките, развитието на биоенергетиката може да доведе до значителна промяна в земеползването, а далекопроводите и добивът на критични минерали могат да окажат въздействие върху чувствителни земни, сладководни и океански екосистеми, смятат от WWF. Според природозащитната организация е необходимо е добро планиране – подходящи възобновяеми енергийни източници на правилните места, за да се избегне потенциално отрицателно въздействие.

По-справедлива трансформация: Според данните в доклада над 770 милиона души все още нямат достъп до електричество, а близо 3 милиарда горят керосин, въглища, дърва или друга биомаса за готвене. Липсата на достъп до съвременни решения за възобновяема енергия допринася значително за бедността, обезлесяването и замърсяването на въздуха в затворени помещения – основна причина за преждевременна смърт, която засяга особено много жените и децата. Според WWF един справедлив енергиен преход трябва да гарантира, че хората имат достъп до модерни и безопасни източници на енергия и че ползите и предизвикателствата се разпределят справедливо.

Трансформиране на финансовата система

От организацията посочват, че пренасочването на финансирането от вредни дейности към бизнес модели и инициативи, които допринасят за постигането на глобалните цели за природата, климата и устойчивото развитие, е от съществено значение за нашето бъдеще.

В световен мащаб повече от половината от БВП (55%), или приблизително 58 трилиона щатски долара, зависи в умерена или висока степен от природата и нейните услуги. Според WWF въпреки това, настоящата икономическа система не оценява стойността на природата, което води до неустойчива експлоатация на природните ресурси, влошаване на околната среда и изменение на климата. От организацията посочват, че продължават да се наливат пари в дейности, които подхранват климатичната криза: частните финанси, данъчните стимули и субсидиите, които допринасят за изменението на климата, загубата на биоразнообразие и деградацията на екосистемите, се оценяват на почти 7 трилиона щатски долара годишно. За сравнение – финансовите инвестиции за природно-базирани решения възлизат едва на 200 млрд. щатски долара.

„Ако пренасочим само 7,7% от отрицателните финансови потоци, бихме могли да покрием недостига на финансиране за природно-базирани решения и да осигурим ползи за природата, климата и хората. И ако глобалното финансиране на енергийния сектор за борба с климатичната криза се доближава до 1,3 трилиона щатски долара през 2021/22 г., нуждата е от зашеметяващите 9 трилиона щатски долара годишно – както за смекчаване на последиците, така и за адаптиране към промените в климата – до 2030 г.“, заявяват от WWF. От организацията добавят, че по подобен начин преходът към устойчива хранителна система се нуждае от огромно увеличение на инвестициите – до 390-455 млрд. щатски долара годишно от публични и частни източници, а това пак ще е по-малко, отколкото правителствата харчат всяка година за вредни за околната среда селскостопански субсидии.

Според WWF запълването на тези пропуски изисква сеизмична промяна на глобално, национално и местно равнище, за да се насочат финансовите потоци в правилната посока – от увреждане на планетата към нейното възстановяване. От организацията изтъкват, че това може да се постигне по два взаимно допълващи се начина. Единият – зелени инвестиции за опазване на околната среда в глобален мащаб, включващи публичния и частния сектор – от фондове, облигации, заеми и застрахователни продукти, насочени към защита на природата, до дългосрочни инвестиции в природосъобразни бизнеси. „Озеленяване“ на финансовия сектор – трансформиране на финансовите системи, така че да допринасят за опазването на природата, климата и устойчивото развитие, включително чрез отчитане стойността на природата и справяне с рисковете, свързани с околната среда. В доклада се отчита, че в световен мащаб над половината от БВП (55%) зависи в умерена или висока степен от природата и нейните услуги.

Постигане на целта

„С всяко следващо издание на доклада на WWF „Жива планета“ виждаме все по-сериозно влошаване на състоянието на природата и дестабилизиране на климата. Това не може да продължава. Няма да е пресилено, ако кажем, че това, което ще се случи през следващите пет години, ще определи бъдещето на живота на Земята. Разполагаме с пет години, за да обърнем тенденциите, преди да стигнем опасните повратни точки. Рискът от провал е реален, а последиците – почти немислими„, подчертават от природозащитната организация.

От WWF заявяват, че в световната общност е постигнато съгласие какъв е пътят напред, а глобалните цели показват къде искаме да бъдем и какъв път трябва да извървим.