Цветелина Василева: „С любов за моите съграждани !”

־ Здравейте, г-жо Василева, благодаря Ви за отделеното време за радио Етрополе!
־ Разбира се, щом е за радиото на Етрополе, винаги.
־ Кога започнахте занимания с музика? Кои бяха първите Ви учители?
־ С музика се занимавам от малка. Свирила съм на акордеон в читалището в родното Етрополе и съм пяла с огромно желание. Хората забелязаха, че имам талант и ме поощряваха, да се изявявам по много поводи. Това се случи най-вече в младежките ми години, печелила съм и награди на местни конкурси. Мога да спомена името на Иван Дицов, който по онова време ми даде възможност за изява в естрадния състав на читалището „Тодор Пеев”. Пеех с най-голямо удоволствие песни на Лили Иванова. Трябва да спомена и учителя си по френски език от гимназията, който ми даде възможност за изява на един форум в София. Наградиха ме, макар да не знаех, че ще има отличия. Тогава ме попитаха пяла ли съм опера и дали бих учила това. Бях много изненадана, че откриваха в мен оперен глас. Това ме заинтересува и точно в този момент обърна живота ми в друга посока.
־ Как след като открихте света на операта, станахте една от най-търсените певици по световните сцени?
־ По принцип, операта е велико нещо! Казвам го за хората, които не са се приближили до него или не го познават. Несъмено, трябва да почувстваш в себе си сили и потенциал за това изкуство. Не стигат само интереса и желанието. Като че ли операта сама те открива, когато си готов за нея. Талантът иска своята изява. Когато печелиш конкурси по света и специализираш при големи майстори на пеенето, постепенно се оформяш като професионалист. Ако имаш волята, търпението и потенциала, реализираш таланта си. Изискват се и други качества за справяне с конкуренцията. Най-вече трябва да вярваш в себе си и най-близките си приятели, когато е нужно. В Държавната консерватория ме поеха професионалистите в оперното пеене. Всичко до този момент беше на едно ниво не знам дали самодейно е точната дума, която го описва, или дело, породено от любов и добро желание. Специализирала съм в Италия. Карло Бергонци и Мария Киара са първите ми преподаватели там. По-късно спечелих конкурса „Франческо Чилеа” и тогава дойдоха и изявите ми по сцените на Америка, Европа и Азия и то на високо ниво.
־ При този интензивен живот на концертиращ артист как намирате начин за релаксиране?
־ Релаксът е много важен за нас певците. Всеки трябва да се научи, да познава сигналите на организма си, тялото си и най-вече психиката, тя е командирът. Човек с времето намира най-полезните неща, които трябва да прави, за да се отпуска и съхрани. Широката публика смята, че водим живот, изпълнен със срещи с интересни хора. Не е точно така, ние сме почти като спортистите, навлизаме в режим на подготовка и се самонаблюдаваме. Лишаваш се за известно време, ако трябва и от най-любимите си неща. Няма компании, ресторанти, лакомства, преяждане, алкохол, газирани напитки. Лично за мен, особено като минат премиерните спектакли, всичко комбинирано с пазаруване, срещи на кафе, разговори по телефона, ме разтоварва. Също така и гледането на телевизия. Обичам да гледам хубави филми, това поддържа доброто настроение като певица.
־ Гледате ли музикални филми или се отпускате с такива на друга тематика?
־ По скоро второто. Много ме разтоварват и комедиите. В последните двайсет години у нас могат да се гледат много разнообразни филми и човек може да избере най-доброто за себе си. Харесвам и хубави книги. Романтиката при четенето книга или гледането филм носи голямо удоволствие.
־ Има ли някоя специална рецепта, която работи за Вас и Ви помага, да се поддържате във форма?
־ Специална рецепта, не бих казала. Споменах, че когато влизаш в работен процес и започваш подготовка на роля във финалната фаза се стремиш към запазване на здравето си. В последните години обърнах специално внимание на хранителния си режим. Да си призная, винаги съм се увличала от някои модни тенденции- да се пази слаба фигура, гладуване, детоксикации. Реших, че лично за мен е излишно и се насочих към поддържане на нормален хранителен режим подплътен с много протеини. Това ми даде сили и възможност, да се докосна до репертоар, който излиза от моята класификация на гласа. Поех такъв, който изисква голяма сила и можеби този вид хранене и начините ми на релакс ми дадоха тази сила. Най-важно е, да съхраниш психика и физика. Не можеш да си в кондиция, ако си уморен, ядосан, разколебан. Понякога се случва, хора сме. Взимат се лекарства понякога, но не винаги човек се чувства добре от тях. Лично за мен по-натуралният начин на живот води към по- добро.
־ Как оценявате сценичното си партньорство с Юлиан Константинов? И двамата вече сте играли по две различни роли в „Турандот”…
־ С Юлиан се познаваме още от студентските си години. После в Софийска опера заедно сме пяли в знакови постановки, които се помнят. Всеки тръгна по своя път. Понякога сме се срещали по света. За мен и за него е удоволствие да пеем заедно и днес! На св. Валентин бяхме заедно в спектакъла, посветен на Гена Димитрова. Това, което споменавам в момента не е много педагогично и човек не трябва да взима пример от това. Като студенти много пушехме. Пушехме си заедно и ходихме по заведения. Той като кавалер понякога ме е скривал от преподавателите, веднага ми взимаше цигарата, за да привлече вниманието към себе си, аз като жена не пуша… Сега вече и двамата не пушим. Специално в „Турандот” той пя ролята на Тимур, а аз дълги години пеех ролята на Лиу, те се очертават като артистична двойка. Отидох да пея самата Турандот и двойката я няма (смее се…). С Юлиан е голямо удоволствие и забавление!
־ Благодаря Ви за отделеното време за радиото на родния Ви град Етрополе!
־ Благодаря Ви за проявения интерес! За моите съграждани винаги с много любов!