Всичко, което се съдържа синтезирано в името ЛЕВСКИ, е съкровено, скъпо на българина. Затова всеки от нас го носи в сърцето си не само като неповторима личност, но и като многолико измерение за националните добродетели на българина. Така ще бъде винаги докато има българи и БЪЛГАРИЯ. Името на Васил ЛЕВСКИ и неговото дело са станали символ на всичко най-възвишено и най-българско в нашата тринадесетвековна история.
Няма място , кътче от България , където да не е стъпвал Апостола.
Левски се радва навред на радушен прием , верни съмишленици и последователи.
През 1870г. малкото китно градче Етрополе, скътано в полите на Стара планина , посреща своя апостол.
Първата среща се провежда в дома на главен даскал , етрополецът Тодор Пеев. В дома му пристигат Васил Левски и поп Георги Тутмаников, които искат от Тодор Пеев да събере съмишленици за създаване на таен революционен комитет. Левски и поп Георги идват в Етрополе след основаването на Видрарския комитет. Още същата вечер в присъствието на В.Левски поп Кръстю Дончев (младия) заклева новосъздадения комитет. За председател на ТРК е избран даскал Тодор Пеев, за секретар – етрополския адвокат Илия Вълчев. Първоначално комитета е съставен от 14 члена , съветници и пощаджии. За членовете на ТРК са направени три вида ками. Комитетът е получил секретното име „Бочууглу”, а Етрополе шифровото име „Драко”.
В личният бележник на Левски е записано , че в края на лятото на 1870 г. от етрополския таен комитет е дадена сумата от 1603 гроша.
Васил Левски е навестявал доста често етроолци , чувствал ги е за свои верни и предани другари.
В едно от писмата си до етрополеца Тодор Пеев, Левски пише: „ Де да си имаме повече като тебе комитетски членове , вярвай , чудеса биха направили нашите комити.”
Скътан в дебрите на Балкана , само на няколко километра от Етрополе манастирът „Варовитец” също е бил убежище на синеокия и неуловим апостол. Първият път манастирските порти се отварят , за да влезе дякон Прокопий от Карловския манастир, за да се срещне с игумен Хрисант, виден член на етрополския таен комитет. Втори път посещава „Варовитец” , минавайки през просеката като търговец на кожи.
Тайни революционни комитети са основани и в околните села на Етрополе –в село Брусен с председател Кирил Войнов и в село Лопян с председател Станчо поп Николов.
Реален и легендарен , близък и неуловим , обикновен и неповторим – такъв е и завинаги ще си остане за нас Апостола на свободата!
Автор: Евелина Янкова
