Димитър Иванов Дидов е роден в Етрополе през 1816 г. Син е на етрополския търговец, табак и църковен певец Иван Дидов. Учи в килийното училище при Варовитския метох при отец Ефтимий, после при Христаки Павлович и даскал Стефан Стоянов. Две години учи в Пловдив в гръцко училище- главно гръцки език и църковно пеене, а после в Цариград в училището на Теодорос Фокис. От Цариград отива в София където е деловодител в търговската кантора на известен софийски търговец. Тук се сприятелява с даскал Манол Лазаров. В средата на 1841 г. се връща в Етрополе. Етрополските първенци му предлагат да стане учител в общественото училище. Димитър Дидов извършва реформа в учебното дело в града като заменя килийната със взаимната организация на обучение. Училището се прочуло като образцово, при него започнали да идват деца от града, селата и околните махали. През 1842 г. той кани в Етрополе учителя Манол Лазаров и заедно успешно прилагат новата взаимоучителна метода. През 1842 г. Димитър Дидов и Манол Лазаров за първи път започнали да се обучават и момичетата в общественото училище. Ето защо 1842 г. се смята за начало на общественото девическо образование в Етрополе. През 1846 г. Д.Дидов е поканен за учител във Враца. Остава там до 1850 г. когато по настояване на етрополските първенци се връща като учител в Етрополе. Тук остава до 1857 г. после учителства в Лом, Тететвен, Орхание, Пирдоп, Врачеш и Видраре. Организацията на Ломското взаимно училище до голяма степен е дело на етрополеца Д. Дидов. Неговото дело тук е продължено от ученикът му етрополецът Илия Щърбанов, който е учител тук от 1868 г. до Освобождението. През 1864 г. и 1868 г. Д.Дидов отново е учител в Етрополе, а през 1874 г. окончателно се връща в родния си град. Димитър Дидов е учител с авторитет, той непрестанно работи за развитието на новото българско училище, възпитава и обучава много бъдещи учители и възрожденски дейци – Илия Щърбанов, Христо Дидов, Симеон Подбалкански, Христо Бойчев, Тодор Пеев и др. Освен като добър учител Димитър Дидов е известен като добър лечител. През 1850 г. се запознава с дошлия в Етрополе доктор и започва да се занимава с медицина – чете медицинска литература, натрупва опит в лекуването и става единствения лекар в Етрополе. Хората го наричали „даскал Димитър Хекимина”. След Освобождението получава право да лекува и получава държавна пенсия като народен учител и лекар. Димитър Дидов е делегат от Етрополе на учителския събор в Ловеч през м.ІХ.1874 г. и взима активно участие в съставянето и обсъждането на учебните програми. По време на освобождението на Етрополе е бил преводач на руските войници, ранен е при засада от турците и е лекуван от Георги Цариградски и руски лекари. Димитър Дидов умира на 28.Х.1886 г. Христо Иванов Дидов е роден в Етрополе към 1825 г. Много малък остава сирак и е изпратен да учи занаят – кожухар в Ловеч. Връща се в Етрополе и учи при брат си Димитър Дидов и Манол Лазаров и една година в Пирдопското училище. През 1849 г. отива в Ловеч за помощник на учителя Манол Лазаров. Към 1853 г. е учител в Етрополе. През 1853-1859 г. учителства във Видин, 1860 г. в с. Видраре, а от 1862 г. до 1865 г. отново е учител в Етрополе. През 1861 г. се жени за Съба Попкръстева, с която имат 9 деца. През 1868 г. приема поканата на българската община в Оряхово за учител. На 27.V.1871 г. Христо Иванод Дидов получава свещенически сан – „иконом”. Особени грижи полага за благоустрояването на църквата „Свети Георги” в Оряхово. Участва активно в делата на местния революционен комитет. В Оряховския край е известен като неуморим просветен деец и борец за църковна независимост и национална свобода. След Освобождението е бил член-контрольор в Оряховския окръжен съвет, член на училищното настоятелство, архиерейски наместник. Избран е за народен представител в ІІІ-то Велико народно събрание 1886-1887 г. През 1890 г. въпреки забраната от тогавашния владика Константин, иконом Христо Иванов участва в освещаването на паметника на Христо Ботев във Враца. Пенсионира се през 1894 г. след 16 години учителствуване и 25 годишна служба като свещеник. Умира на 29.І.1909 г. и е погребан в двора на църквата „Св. Георги” в Оряхово.
Източник: Исторически музей гр. Етрополе.