Димитър Ненчев е роден на 10 януари 1932 в Етрополе.
“Предава районният радиовъзел Етрополе”. С това съобщение редица поколения етрополци, десетки години наред, се обединяват от звука на местното радио. С музиката на Българската Рапсодия Вардар от Панчо Владигеров. С новините за Етрополе. И с мекия и приятелски глас на водещия и програмен ръководител на радиото – Димитър Ненчев.
Това е и човекът, който години наред осигурява тържествената музика в общината за най-щастливите лични празници на влюбените двойки от града – сватбените церемонни.
В сградата на пощата, от стаичка с няколко стола, маса и осветление Ненчев успява да създаде радиостудио с модерна за времето си техника. Със смесително звуково табло, с разнообразие от магнетофони, ролкофони, грамофони, касетофони и колекция от хиляди плочи, записи, касети. И най-важното – повече от 30 години благодарение на Димитър Ненчев радиото в Етрополе създава богата собствена програма. Програма, която едновременно е ангажирана с въпросите, проблемите и събитията на град Етрополе, но и успява да популяризира културните и обществени достижения в България. Така например, до почитателите на музиката в Етрополе достигат новите песни на Лили Иванова, Васил Найденов, Щурците, ФСБ, но и на много световни групи и изпълнители.
Радиото е създадено през 1952, а радиопрограмната служба с програмен редактор – през 1959, именно от Димитър Ненчев.
През 64 радиото е обявено за “Образцов радиовъзел”, а през 86 успява да достигне с жична радиофикация до над 100 километра и близо 4 хиляди радиоточки.
Меду 4 и 5 хиляди за местните радиопредавания, които Димитър Ненчев създава и посвещава на етрополците, на града, на обичаите в Етрополе и района. И на различни събития като например реставрацията на Историческия музей през 1968, откриването на спортната зала “Чавдар” през 1971, Празника на етрополския зет през годините, спечелването на световната титла по класическа борба от Стоян Николов през 1978 и какво ли още не.
През 1986 е създаден и документален филм за него – “Глас от ефира” от режисьора Детелин Бенчев. В този филм например Ненчев разказва и за критичната, журналистическа линия на предаването: “Строявахме директорите на етрополските предприятия в редица и ги критикувахме. Даже си спомням, че в едно наше предаване от програмата на радио “Стършел” бяхме критикували тогавашния директор на завод “Етрополски бук”, че със служебната си кола си е ходел до вкъщи и е карал детето си на детска градина. Представяте ли си, за нищо нещо сме критикували човека”.
Ненчев е носител и на орден “Кирил и Методий”, на различни награди, медали и грамоти за работата си в радиото, както и за музикалното оформление на различни пиеси и предавания.
Всичко това е най-значимото, но не и най-важното за Димитър Ненчев. Най-важното е, че преди всичко той е високо доблестен човеколюбец. Човек отдаден на града и на хората в него. Също и музикант, акордеонист и певец, с когото се реализират най-различни празници и събирания в Етрополе. Достоен, честен, почтен, отзивчив, сърдечен. Вероятно най-популярният журналист в града за всички времена. Човекът, когото посрещат на събитията в Етрополе с фразата “Ето го – радиото идва!” Димитър Ненчев – Човека Радио.
Починал: 10 декември 2001 в Етрополе.
С благодарност към Даниел Ненчев – за великолепния материал и снимки!