1
Звън самоковен от пещи разжарени
Шарен мегдан с песни до днес незабравени.
Малка легенда, в пазвите горски опазена.
Вяра човешка – тъпкана, но непрегазена.
Бистра сълза в нояи потайни отронена.
И топлинка в зимите зли непрогонена.
Рана хайдушка в кладенче горско куршумено,
късче от щастие – крадено, но неизгубено.
Етрополе!
2
Ти нямаш морския полъх на Варна,
Ни чара на кокетката Албена,
На Търново – задрямалата Янтра,
На Трявна – старостта непроменена.
Но имаш яката прегръдка на Балкана.
И билковия ароматен вятър.
Звъна на старата добра камбана.
И песента на Искър недопята.
И спомени от траките-рудари,
Предипляли недрата ти богати.
И любовта на майстори-златари,
В чапразви, гривни, пръстени излята.
Какво от туй, че с нищо не блестиш
Или на първенците не приличаш?
Ти имаш хубост точно толкова,
Че цял живот да те обичам.
