В града на прочути хайдути роди се,
на майстори знатни, творци и рудари.
Тук твоята воля и мъдрост кали се
да бъдат готови, часът щом удари.
На Ботев ти беше опората близка
и с него делеше мечти неспокойни
и верни си бяхте – радетели дръзки,
по мисъл и сила за братя достойни.
Когато искрата от свойта стихия
Апостолът Левски теб тайно предаде,
за себе си тайно тогава не скри я,
а честните с нея ти верно поведе.
И скоро превърна я в огнен месия
и грабна сърцата, душите запали,
та стана тя вярна дори за ония,
все още бездушни, все още заспали.
Учител им стана за святото дело,
учител им бе по любов и омраза –
тоз, който родил се е с твоето чело,
от бурите няма защо да го пази.