Георги Павлов Георгиев е български политик от БКП, участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин от Партизанска бригада „Чавдар“, стопански деец, министър и председател на правителствени комитети.
Биография
Георги Павлов Георгиев е роден на 12 януари 1921 г. в гр. Етрополе, България. От 1938 г. е член на РМС, а от 1940 г. – на БРП (к). Учи в Юридическия факултет на Софийския университет от 1939 до 1941 г. Осъден е на смърт, но присъдата е заменена с 15 години затвор. Излиза в нелегалност през 1941 г. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. От 1941 г. е партизанин в отряда „Чавдар“, а от 1943 г. – в Партизанска бригада „Чавдар“.
В периода 1944 – 1950 г. е на различни постове в РМС. Завеждащ сектор и заместник-завеждащ отдел при ЦК на БКП (от 1949). От 1950 до 1955 г. последователно е парторг на ЦК на БКП в Химкомбината в Димитровград и негов главен директор.[1] От 1957 до 1989 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител е от II-ро до IX-то народно събрание (1953 – 1990).
Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“.
Лауреат на Димитровска награда 1976 г. като участник в колектив за проучване, проектиране на технологията и промишленото усвояване на медно-молибденовото находище „Медет“.
В периодите 1962 – 1971 и 1981 – 1990 г. в правителството заема следните длъжности:
• правителство 70 (1962 – 1966) – председател на Комитета по химия и металургия
• правителство 71 (1966 – 1971)[4]:
o председател на Комитета по химия и металургия (до 30 юни 1966) и
o министър на химията и металургията (от 30 юни 1966)
• правителство 74 (1981 – 1986): председател на Комитета за опазване на природната среда
• 1986-1989 – председател на Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество на Министерски съвет
Починал на 1 ноември 1989 г.
Георги Павлов
