Христо Панчов Моцев – роден е около 1845 г в гр. Етрополе. Петнайсетгодишен напуснал учението и почнал да обикаля околните селища като тютюнопрнодавец. В изграждането му като революционер изиграва роля близкият Етрополски манастир, където отсяда Левски. Не случайно Етрополе дава трима Ботеви четници и многобройни народни дейци и революционери. Христо Моцев заминава за Румъния в края на 1872 г. – заплашен от арестите по обира в Арабаконак. Отсяда за кратко време в Александрия, след това в Браила и се озовава в Болград. За Ботевата чета тръгва именно от Болград, което е отразено в един от списъците на Йордан П. Хр. Кършовски. По пътя от Козлодуй до Камарата вървял сред познати – етрополците и близки от Румъния четници. Участва в сражението при с. Баница, на Милин камък и по-сетнешните битки. При отдръпването в планината образуват малък отряд с Христо Клинтов от Етрополе, Никола Радев Черкеза и още двама четника. Два дни след това Христо изостава и се загубва. С навехнат крак е настигнат и обкръжен. Не му остава нищо, освен да се предаде. От Орхание е препратен на процеса в София. Димитър Х. Коцев, участник в съдебния състав, лично го познавал, и така проточвал разпитите, че не се стигнало до присъда. За съдбата му след затвора споменава Й. П. Хр. Кършовски: „Освободен, отиде дома си“. Христо заболява поради побоите, но неговите занаяти наследява сина му Димитър. През 1895 г. той е общински съветник, държи дюкян в Етрополе за манифактура и е тютюнопродавец. Четническата униформа на баща си окачва в дюкяна на етрополската чаршия. Това е първият музей на града. Христо Панчев Моцев умира малко след това. Годината на смъртта му не е уточнена.
САЙТА НЕ Е ОФИЦИОЗ НА НИКОЯ ПАРТИЯ, ДВИЖЕНИЕ ИЛИ ОБЩЕСТВЕНА АДМИНИСТРАЦИЯ – (ОБЩИНА)!
В НЕГО СЕ ИЗРАЗЯВА ЧАСТНА ПОЗИЦИЯ, КОЯТО СЕ СТРЕМИ ДА СЕ ПРИДЪРЖА СТРИКТНО КЪМ ПРАВОСЛАВНИТЕ, ПАТРИОТИЧНИТЕ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ТРАДИЦИИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.
