Христо Панчов Моцев е роден около 1845 г. в славния град Етрополе, люлка на революционния дух и родина на смели родолюбци.
Още петнайсетгодишен напуска учението си и започва да обикаля околните селища като тютюнопродавец, но съдбата му е предопределена за нещо много по-велико.
В изграждането му като революционер изключителна роля изиграва Етрополският манастир, свещено място, в което често отсяда Апостолът на свободата Васил Левски.
Не случайно именно Етрополе ражда трима Ботеви четници и безброй народни будители и борци за освобождението на България.
През 1872 г., застрашен от арести след Арабаконашкия обир, Моцев напуска родния си край и заминава за Румъния. След кратък престой в Александрия и Браила, намира убежище в Болград.
Именно оттам, с плам в сърцето, се присъединява към безсмъртната Ботева чета, както свидетелстват и списъците на Йордан П. Хр. Кършовски.
По пътя от Козлодуй до Камарата Христо върви редом със свои земляци, етрополци и близки четници от Румъния. Храбро се сражава при село Баница, на Милин камък и в последвалите тежки битки.
При отстъплението в планината се присъединява към малък отряд, включващ Христо Клинтов от Етрополе, Никола Радев Черкеза и още двама четници.
Но съдбата му отрежда тежко изпитание, след два дни се загубва, с навехнат крак е настигнат и обкръжен от османците. Със сетни сили, без изход, е принуден да се предаде.
От Орхание е препратен в София на съдебния процес срещу Ботевите четници.
Там Димитър Х. Коцев, член на съдебния състав и негов познат, умишлено проточва разпитите, докато делото не стига до присъда.
След дългите мъчения и побои в затвора, Моцев е освободен и се завръща в родния си град.
Макар и съсипан от страданията, той предава занаята си на своя син Димитър, който продължава семейната традиция като тютюнопродавец и търговец.
През 1895 г. Димитър Моцев вече е общински съветник и гордо излага четническата униформа на баща си в своя дюкян в етрополската чаршия, първият музей на града, символ на непреклонния революционен дух.
Христо Панчов Моцев напуска този свят малко след това, но неговото дело и саможертва остават в историята като светъл пример за всички българи, които милеят за Отечеството.
