*

Йордан Кесяков е роден на 12 май 1895 г. в Етрополе в семейство на служащи. Израства в прогресивна среда.
По време на Първата световна война го вземат войник и участва в боевете като офицер от армията. Шрапнел откъсва палеца на дясната му ръка и за цял живот остава инвалид от войната, за което получава много малка инвалидна пенсия. По фронтовете на войната също е в прогресивна среда и оформя своите комунистически убеждения.
След завръщането си от фронта през 1918 г. заедно с Александър Атанасов, Христо Ясенов, Недялко Йосифов възобновяват дейността на групата на БКП в Етрополе. Йордан Кесяков остава неин секретар до 1923 г. Под ръководството на БКП в Етрополе се провеждат много стачки, демонстрации и тържествени чествания на празника на труда – Първи май. Кесяков винаги е един от главните организатори на комунистическите акции. Когато през 1920 г. тесните социалисти образуват кооперация „Освобождение“, той влиза в нея и работи като магазинер. Кесяков се готви да участва в Септемврийското въстание, но е арестуван, преди то да бъде обявено, и с още седем души е откаран в София.
След освобождаването му се завръща в Етрополе и продължава своята комунистическа дейност. С помощта на Атанас Михайлов Банчев получава от София нелегална литература, която разпространява в Етрополе и по този начин се ориентира в новосъздалата се обстановка след преминаването на БКП в нелегалност.
През 1924 г. Кесяков отново е арестуван с още няколко комунисти и изтезаван, но нищо не признава и отново е освободен.
В Етрополе той се чувствува обаче донякъде откъснат от организационната борба и затова заминава за София. Постъпва на работа в Занаятчийския съюз и се записва студент по право в Софийския университет.
След кървавата 1925 г. БКП отново е разгромена и преминава в нелегалност. На Йордан Кесяков през следващата 1926 г. Централният комитет възлага тежката задача да възстанови партийните организации, за да възкръсне БКП от пепелищата. Той умело и уверено хвърля всичките си сили и успява да организира, заедно с оцелелите си другари, изправянето на БКП на крака и е избран за неин организационен секратар. Под негово ръководство се възстановява партийната организация и в пощата, където организира получаването на партийни документи от задграничното ръководство на БКП по легален път – писмата се изпращат до някои търговски фирми, а комунистите от пощата ги предават на партийните ръководители. Така се избягвала цензурата над писмата.
През 1928-1929 г.Йордан Кесяков ръководи стачка на тютюноработниците, урежда нелегални квартири. Избран е вече и за член на ЦК на БКП, а след арестуването на Младен Стоянов е организационен секретар на ЦК на БКП.
Под ръководството на Йордан Кесяков в Свиленград и Годеч се организират канали за прехвърляне в чужбина на видни партийни другари, застрашени от арести, превеждат се пратеници на БКП извън страната, получава се партийна литература, окръжни, решения и т.н.
През 1928 г. срещу Кесяков и още 52-ма другари – партийни функционери, е възбуден процес. При опита да бъде арестуван той успява да се изплъзне и преминава в нелегалност. Осъждат го на 15 години затвор и 500 000 лева глоба. За известно време е емигрант в СССР, но скоро се завръща в България. През 1929 г. на Конгреса на Задграничното бюро на БКП в Берлин Кесяков изнася отчетния доклад за положението в България. Подгонен от българската полиция, през 1930 г. през Югославия той емигрира отново в СССР.
През същата година в СССР е приет за член на КПСС. Завършва Института за червена професура. Написва дисертация за революционното профсъюзно движение в България и чете лекции в международната ленинска школа. Известно време работи и в Профинтерна.
По време на репресиите, породени от култа към личността на Сталин, е арестуван за левосектантски увлечения. За смъртта му има противоречиви сведения. Политемигранти твърдят,че е починал през 1938 г. на път за лагера, или на 18 септември 1945 г. в лагера.
Посмъртно е реабилитиран от Военната комисия на Върховния съд на Съветския съюз на 25 август 1956 година.
Йордан Кесяков е честен социалист, истински достоен деец на БКП.