Етрополе има над 2500-годишна история. Животът тук възниква още в праисторическата епоха през VII-VI в. пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището много векове се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до два важни старопланински прохода – Етрополски проход и Златишки проход.
За произхода на името на селището има няколко хипотези: от старобългарското “Ънтрополе” – вътрешно затворено поле и тракийското “Етру – пара – бърза река.
През І – то хил. пр. Хр. тракийското племе трибали заема обширен район от двете страни на Западна Стара планина. Най – многобройните паметници, останали от това време са тракийските надгробни могили и останки от крепости в местностите „Чертиград”, „Боготвор”, ”Свети Атанас”, „Острума”.
Етрополе заема достойно място в историята на освободителното дело на българския народ през епохата на Възраждането. Етрополци участват в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Панайот Хитов, в легията на Раковски. В четата на Христо Ботев участват петима етрополци. С делото на Васил Левски е свързано с основаването на тайния революционен комитет в Етрополе през есента на 1870 г. За председател е избран етрополецът Тодор Пеев – революционер, учител, книжовник, съратник на Левски и Ботев.
Виден етрополец е и генерал-майор Павел Христов, когото скоро ще представим в отделна статия.
През Възраждането Етрополе е един от важните занаятчийски и търговски центрове по бългаските земи. В града се развиват 42 занаята: златарство, бакърджийство, абаджийство, ковачество, мутафчийство, кожарство, дърводелство, витленичарство, бъкличарство и други. Изделията на етрополските майстори разнасят славата на града до Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одеса, Букурещ. През ХV – ХVІІ в. градът е център на рудодобив и металообработване.
Традиционни празници
Богоявление – Хвърляне на кръста, 6 януари
На 6 януари православната църква празнува Богоявление. В местността „Изворите”, се извършва водосвет по случай Богоявление, във водите на реката, извираща от манастира ”Варовитец” се извършва ритуал по хвърляне на кръста.
Атанасов ден – последната неделя на месец януари
Уникален тракийски празник от времето на второто хилядолетие преди новата ера и съхранен в Етрополе, дори и след приемане на християнството. Празникът е свързан с изпращането на зимата и посрещането на пролетта. На предният ден се събират туристи от цяла България, за да изкачат старопланинският Черни връх или връх Свети Атанас. Участниците се кичат с бръшлян и здравец, високо в планината се вият хора, на жаравата се грее ракия и се пекат шишове. Около обяд започва подготовката за слизане от планината, всички участници в празника вземат по един шиш на върха, на който забучват цяла глава кромид лук. Шествието тържествено се посреща в града, където веселбата продължава до вечерта.
Пеенето на пръстените- 13-14 януари в двора на Арнаудова къща
В двора на къщата се събира пременени моми, ергени и по-възрастни хора. Посреща ги младежкия духов оркестър, който подгрява празника с народни хора. Жените от групата за автентичен фолклор към народно читалище “Тодор Пеев”, начело с “кокорбашийката” и младежите от Детския младежки ансамбъл при читалището навлизат с народна песен и завъртат хорото. Подканват моми и ергени да пускат своите пръстени, гривни и други знаци в закиченото с бръшлян и здравец менче. След това “кокорбашийката” раздава по зрънце от ечемика от калената паничка със заръката всеки да ги постави преди сън под възглавницата си. Поверието гласи, че каквото се сънува през нощта, се сбъдва през годината. Менчето се оставя навън на студено. Ако на другата сутрин водата в него е замръзнала, годината ще е здрава и на добър берекет.
Етрополските зетьове – 4 – 5 юни
Уникален по рода си празник, който се прави единствено в Етрополе. Отбелязан е за първи път през 1971 г. За празника се събират зетьове от всички краища на България, за да се повеселят. Организират се футболен мач между снахи и зетьове, среща на младите зетьове, концерти, излъчват се “номинации” за зетьовете. Отличията за най – изявените зетьове са купи и грамоти, като има и предвидена награда за “златните”, за най – младите и за най – възрастните зетьов. Кулминацията на празника е “парад” на зетьовете- мъжете преминават край чешма в Етрополе, за която има поверие, че който пие от нея, остава в града завинаги.
Петровден – Празник на Етрополе – 29 юни
Традицията е поставена на 12 юли 1927 г., когато в присъствието на цар Борис III е бил открит паметника на загиналите етрополци във войните 1868 – 1918 г. Така Петровден ежегодно започва да се почита като събор на града. Организират се концерти, изложби, състезания и др.
Походи и чествния
През Етрополската планина на всяка година преминава националния поход „По стъпките на Бенковски” – 22 и 23 май.
Подсича се връх „Баба” – м. „Дебелия рът” – „Стайкови кошари” – „Баш Самоков” – м. „Черешовица” – „Правешки ливади” – х. „Стражата” – м. „Златичора” – горна Ямна – „Соколов зъб”. Преди да се изкачи връх „Чертиград” се свива източно и се отива на ”Бенковската пещера”, паметника на Неньо Крачунов в село Черни вит.
Още снимки от старо Етрополе може да видите тук:
www.facebook.com/spasenieetropole/media_set?set=a.434042983411600&type=3