„Обръщам се с молба към тебе да ме изтръгнеш из тая нравствена бездна, в мрака на която се лутам… Ох, драга моя, помогни ми! Подарявай ми по-често срещи – да те гледам, да те слушам, да ти се радвам. Чувствам, че съм негли смешен в тая възраст да изпадам в такова юношеско увлечение. Но какво да сторя, това е по-силно от мене. Уплашен съм от тебе, аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слънцето, ти си ми светът…Твой предан Вазов“.
Това е едно от запазените 101 писма на Патриарха на българската литература до възлюблената му Евгения Марс. Той й посвещава и повече от 70 стихотворения, включително и прочутия цикъл „Люлека ми замириса”, и е обсебен от нея.
Евгения Марс се ражда под името Евгения Бончева на 25 август 1877 година в гр. Самоков в семейството на търговец и учителка. Нейни родители са Павел Бончев и Екатерина Бончева от Етрополе, а неин родственик по бащина линия е оперния певец и педагог Христо Бръмбаров.
Първоначално семейството ѝ живее в Самоков, но после се преселва в София. В столицата Бончева учи в Първа софийска държавна девическа гимназия, където е възпитаничка до 1895 година. Нейното образование трябва да продължи в Загреб, но то е осуетено от ранния ѝ годеж. На 28 май 1895 година 16-годишната Бончева се омъжва за 34-годишния зъболекар д-р Михаил Елмазов. На двойката се раждат двама синове – Владимир и Павел. По-късно, вторият ѝ син Павел става известен оперен певец в Софийската опера.
През 40-те години на ХХ век, писателката страда от сърдечни проблеми. Умира на 26 април 1945 година от миокардит.
Творчество:
• „Из живота“ (1906, сборник с разкази)
• „Лунна нощ. Разходка из Цариград“ (1909, сборник с разкази)
• „Божана“ (1912, драма)
• „Магда“ (1918, драма)
• „Белите нарциси“ (1924, сборник с разкази)
• „Полувековна България 1878 – 1928“ (1929, енциклопедичен алманах)
• „Човекът в дрипи“ (1935, сборник с разкази)
Легендарно приятелство свързва Иван Вазов и Евгения Марс – самата тя писателка, преводачка, общественичка, първата жена – издател в България, с богата благотворителна и просветна дейност.
Музата на Иван Вазов. Единствената жена, без която той не можел – „аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слънцето, ти си ми светът“, пише й поетът. Държавна агенция „Архиви“ придоби ценни документи, които хвърлят повече светлина върху тяхната връзка – 106 писма, 40 картички, 20 портрета на Вазов с посвещение. Това, което е ценно в тази колекция, е, че в нея има 3 изключително важни писма от Евгения Марс до самия Иван Вазов. Те дават отговор на характера на тези взаимоотношения..
Бурна кореспонденция между тях се разгаря от 1905 г. до смъртта на Вазов през 1921 г. Досега бяха известни само писмата на Вазов. Но той самият не е съхранил нейните. Затова тези чернови от писмата на Евгения Марс имат изключителна стойност.
Дали Вазов намира в нея само сродна литературна душа? Все още се спори за характера на тяхната връзка. Според доц. Груев те са били просто близки приятели, които имат нужда един от друг – чисто интелектуално. Тя запазва до край учтивата форма в обръщението си към поета. Изпитва дълбок респект към него и от тези писма може да се направи извода, че става дума за едно може би двустранно изразено желание и потребност, от една страна, да общуват, а от друга – да бъдат в устата на хората, така да се каже.
Всъщност, събирайки всички тези документи е създаден нов личен фонд на Евгения Марс, който може да бъде разглеждан като родов фонд на семейство Елмазови . В него се съдържа и доста лични документи за нейния съпруг д-р Михаил Елмазов, който е и първият дипломиран зъболекар в България. По този начин колекцията е спасена от разпръскване и се съхранява се в Държавния архив. Документите вече са достъпни за всеки, който иска да се занимава с българския бел епок.
