*

Колкото и всеки родител да възпитава детето си, хвърляйки всички сили в това енергоемко начинание, децата имат навика да се отклоняват от правия път, да противоречат, да се дърпат, да упорстват и дори понякога да пият алкохол и да пушат цигари. По тези причини родителите, рано или късно, започват да употребяват изречения, които трябва да подпомогнат работата по вкарване на детето в правия път, както и да изразят разочарованието и огорчението си от случилото се провинение. Тези изречения се пренасят в хилядолетията като вълшебни заклинания на родителската жлъч и безсилие и имат следните неотменими характеристики :
– Всяко дете, обект на тези извечни реплики, се кълне, че като порасне никога няма да ги използва пред децата си, защото са свръх досадни, безполезни и противни.
– Щом порасне, при първия възможен случай с радост ги използва, за да тормози своето собствено поколение с тях.
Започваме с репликите за НАЙ-РАННА ДЕТСКА ВЪЗРАСТ, които целят да всеят в душата на детето неподправен ужас и да го травмират за десетилетия напред:
„Ако не слушаш/спиш/ядеш, ще дойде Торбалан“ – Торбалан (или Черния човек, Баба Яга, Дарт Вейдър) е митично страховито същество, заето по цял ден да дебне нещастните деца, които не искат да поглъщат безчет броколи или да спят по 13 часа на ден. И тъй като въпросният Торбалан или неговите производни никога, де факто, не идват, то с възрастта детето се убеждава, че родителят е лъжец и гадняр, но е такъв за доброто на детето, което си е парадокс за цяла катедра учени.
„Вече не те обичам“ – Тази изключително незряла фраза се ползва от някои родители под път и над път. Например, ако детето се заплесне по витрина с играчки и вследствие на това не върви с установената от родителя скорост и в заявената пак от родителя треактория, то бива лишено веднага от майчина ласка. По тази метода детето бързо разбира, че любовта е условност, която се крепи на произволни неща в произволни моменти. Обзето от стрес и доста травмирано, след 20 години, когато си намери партньор, то започва трескаво да внимава да не си губи ключовете, да не оставя водата в банята да тече или да не ходи с пробити чорапи, защото не се знае кое от тези тежки провинения ще го доведат до вечна мъка и самота. А когато му кажат, че майчината любов е безкрайна и безусловна, саркастично присвива устни. То знае, че забрави ли да си измие ръцете, рискува всичко.
„Виж Виолетка колко е послушна!“ – В живота на почти всяко клето дете има по една Виолетка. Виолетка обикновено е съседчето от горния етаж или втора братовчедка. Тя винаги ходи с искрящи бели чорапи, измити зъби и е сресана. Виолетка яде брюкселско зеле и твърдо не желае да помирише сладолед. Тя има уклон към географията и Брандембургските концерти на Бах. На Виолетка не й минава през ум да чупи, да краде кекс, да пада в локви или да крещи на другите деца „ти си пън, хаха!“ Резултатът от въпросния възпитателен метод е, че детето ви мрази до смърт Виолетка, силно желае нейната гибел или поне да я застигне тежка шарка и се стреми максимално да не прилича на нея.
„Тръгвам си, ти си остани тук“- Това е фраза, с която родителят се опитва да подкани детето да го последва нанякъде след часове заплахи, молби и увещания. Тази фраза издава отчаяние и ако децата бяха малко по-опитни, щяха да се изсмеят и да отвърнат „Къде ще тръгнете вие, бе, серсеми, като съм малолетно и дори не си знам адреса, а вие сте ми майка и баща, настойници и бихте умрели за мен. Ха-ха!“ Те, за щастие, са незрели и много от тях се хващат на този елементарен номер. Други, обаче, които тайно лелеят родителите им да си тръгнат и да ги оставят където са, се заинатяват и си отнасят боя накрая. Та, не се хабете. не оставяйте у детето блажената илюзия, че ще го освободите от присъствието си, ами го хванете здраво и с подтикващи движения го прибутвайте към желаната дестинация.
ФРАЗИ ЗА ПОДРАСТВАЩИ:
„Същия си като баща си/майка си“ – Тази фраза се употребява с цел да характеризира някоя крайно отрицателна черта в характера на подрастващия, като лентяйство, злонравност и склонност към скандали. Понякога, в по-напреднала възраст, указва и склонност към алкохолизъм или финансови злоупотреби. С тази фраза съответният родител ни показва колко много не одобрява любимия си и това действа доста възпитателно на децата. А именно, те от рано се научават, че партньорите в едно семейство генерално не се харесват и биха искали целият свят да разбере за това. Особено полезни за създаване на реална представа за отношенията в една двойка, са споровете, в които майката изтъква, че детето е ужасно мързеливо като баща си, а бащата казва насреща, че то просто е тъпо като майка си и затова не може толкова време да вдене един урок.
„Аз да не съм слугиня“ – Хубава фраза, която характеризира отношението на жената към домакинската работа. Уви, отговорът на този уж реторичен въпрос е“Не, не сте слугиня, защото на слугините се плаща“. Фразата изразява омраза и отчаяние, напълно разбираеми за всяка жена, но неясни за децата, които остават с впечатлението, че съществуването им носи покруса и социален срив в живота на майка им.
ЗА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ
„Това тук да не е хотел“ – Употребява се от родители към деца, които са започнали да излизат доста често, а очевидно това не трябва да е така. Много родители не разбират, че колкото по-рядко се връща детето, толкова по-малко ток, вода и парно се плаща, затова по-добре не го спирайте, а го попитайте кога ще си намери работа и квартира. Дайте му 4 месеца срок. Ще забележите, че се прибира доста по-често и стаята му е подредена. Дори може да започне да простира.
„Ако продължаваш така, ще станеш сервитьорка в кафето на гарата“ -Тази култова фраза е предназначена да стимулира максимално детето да поглъща тоновете непоносимо скучен учебен материал. Механиката на фразата действа по следния начин: когато не научиш какво е фотосинтеза, този факт се обективира в двойка, която ти пречи да станеш отличник, което от своя страна ти пречи да влезеш в университет и да станеш банкер/адвокат/министър на транспорта. Жестоката алтернатива на блестящото развитие по посока „адвокат“, е тъжната съдба на боса, полуумна сервитьорка, която разнася студено кафе, наметната с прокъсан шал, а клиентите й се смеят и й подвикват „Да беше учила за фотосинтезата, глупачко!“
„Никой няма да се ожени за теб!“ – Авторката на този текст е чувала този израз и от двете си баби, като едната го поднасяше в по-художествения му вариант „Който те вземе, гъза си с тухла ще пари“ (да ме прощават по-чувствителните читатели). Е, взеха ме, не е като да не са ме взели, но това с тухлата се оказа вярно. Може би баба ми трябваше да се сети да го каже не на мен, а на потърпевшите.
„Някой ден ще ме довършиш и като умра, ще плачеш, но ще е късно“ – Тъжна работа. Но рядко вярна. Обикновено хората, които плашат със собствената си кончина, редовно доживяват старозаветна възраст и след навършени 80 години престават да заплашват оцелелите си роднини, тъй като заплахите им започват да звучат несъстоятелно и могат да чуят насреща „Еми, то това е естественият ход на живота“ или друг нелицеприятен отговор.
Не се надявайте тези фрази да ви подминат. А дори и да са ви подминали, сигурна съм, че имате свой арсенал от персонални, семейни заклинания. Моят е „Нямам капацитет за това!!!“, изврякано злобно и гневливо, когато трябва да направя или слушам нещо, за което нямам сила. Миналата седмица, докато лежах полумъртва в спалнята, чух дъщеря ми да казва на мъжа ми „Мама не може да дойде сега, няма никакъв капацитет.“ и дори в този момент ми стана смешно. Смешни сме в заклинанията си вероятно доста отегчителни, но това е неизменна част от особената роля, наречена „родител“.

Източник: https://maikomila.bg/