Етрополе

КОГАТО СЛЪНЦЕТО УГАСНЕ… НИКОЛАЙ КОЕВ-КОФЕТО

КОГАТО СЛЪНЦЕТО УГАСНЕ…

Навън градът заспиваше в нощта.

Фенерите

запалиха звездите.

Държах в ръцете

твоята ръка!

Сълзи задавяха очите.

Бе спуснала

на твоите завесите,

усетила май

края на пиесата,

когато те запитах:

Чии очи

би искала да видиш

за последно? …

Не проговори дълго.

Времето умря.

Но изведнъж

завесите открехна.

Погледна ме

и тихо промълви:

– Не знам кои очи.

Но знам

кого целунала бих

за последно…

Теб!

Надигна се със мъка от възглавето

и ме целуна по челото

с най-нежната целувка …

Така не беше ме целувала …

Автор: Николай Коев – Кофето (1937- 2008)

0 отговори

Вашият коментар

Включете се в дискусията
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.