КОГАТО СЛЪНЦЕТО УГАСНЕ…
Навън градът заспиваше в нощта.
Фенерите
запалиха звездите.
Държах в ръцете
твоята ръка!
Сълзи задавяха очите.
Бе спуснала
на твоите завесите,
усетила май
края на пиесата,
когато те запитах:
Чии очи
би искала да видиш
за последно? …
Не проговори дълго.
Времето умря.
Но изведнъж
завесите открехна.
Погледна ме
и тихо промълви:
– Не знам кои очи.
Но знам
кого целунала бих
за последно…
Теб!
Надигна се със мъка от възглавето
и ме целуна по челото
с най-нежната целувка …
Така не беше ме целувала …
Николай Коев – Кофето (1937- 2008)