Безпределна обич и вярност към своя любим е таила в сърцето си някогашната етрополска мома, хубавицата Рашка Хаджи Павлова.
Богат бил турският търговец Рустем Ага, гласи легендата, богат и навярно хубавец. Влюбил се турчинът в хубавата етрополка Рашка. По стар български обичай той причаквал вечер Рашка до тогавашния „Бели извор“, както го наричали етрополци.
В събота и неделя тук идвал да срещне и своята любима и бедният чобанин Дончо. За него се предполага, че е бил байрактар на Детелин войвода от Копривщица, а по-късно повел своя дружина през Средна гора.
Нищо не можело да попречи на любовта между Дончо и Рашка – нито заплахите на турчина, нито това ,че определил дата за сватбата му с Рашка. В семейството на девойката настъпило униние . Тогава на помощ им се притекъл майстор Зольо. Известния етрополски иконописец и резбар донесъл на отчаяната девойка красиво изработен иконостас. В иконостаса майсторът умело успял да скрие изработена и изпратена от Дончо байрактар остра кама.
Смелата девойка убила самонадеяния турчин и забягнала в Средна гора, водена от майстор Зольо при нейния любим.
Цели две години бродила смелата девойка из Средна гора, за да се бори за онеправданите българи. Избрали я за байрактар, облекли я в хайдушка премяна и я нарекли Рашка войвода. Когато в едно от сраженията Дончо пада убит, тя повела неговата дружина.
Изпълнил майстор Зольо заръката на смелата етрополка на „Бели извор“ чешма да стане. Направил тази чешма за чудо и приказ, а в средата на камъка издялал образа на Дончо Воевода.
