МАХАЛА РАВНА (сега с.Бойковец)
В сектора на махалата са разположени много тракийски могили, което сочи, че това е старо тракийско селище под името ПЪНДЕВА. В средните векове е и известно също селището Ябланица, разположено вероятно на мястото на сегашната крепост „Селце“. Пак тук се намират останките от крепостта „Боготвор“, разрушена след геройчната отбрана на българското население от турците.
През тази махала е минавал най-старият тракийски път, разширен през римско време и ползван почти през цялото петвековно турско иго под името „СТАРИЯ ПАКЪ“. По протежението на този път на няколко места е имало стражници, за неговото опазване, каквито са Големият и Малкият „Косер“, „Беклемето“, „Пиклището“, „Пиляковец“ и др.
През бурните исторически дни, населението е давало убежище на хайдути и комити.
МАХАЛА ГОРУНАКА
Самото име идва от обилните дъбови кории (гори). Тук има и просторни естествени ливади и прекрасни условия за отглеждане на добитък. Първият чифлик бил на турчина Муса и днес известен под името Мусинското. И български чорбаджии са имали чифлици тук около местността Главеш, където още е запазен стар тракийски обичай, приличащ на празника Свети Атанас, Има тракийски могили, между които е и така наречената „Гроба“. През тази махала е преминавал пътят свързващ стражниците на „Стария път“ с крепостните кули на „Острума“ и „Лишавия камък“. Населението е давало подслон на хайдути и комити, между които са известни имената на Бързак Войвода и на Вълко Цолов, който умира заточен на Диаър Бакър, обвинен неправилно, че е участвал в обира на хазнатал Бил е член на Тайния революционен комитет в Етрополе.
МАХАЛА ВРАНАЩИЦА (сега квартал на града)
Името на тази махала още не е изяснено. Според едно предание, най-старото и име било „Бранащица“ от старо-българското „Бран“- война, отбрана, воюване. Това име се свързва с близката крепост „Лишавия камък“. Дори след Освобождението министерството на просветата е кореспондирало с тази махала с името „Бранащица“. Според друго предание, старото име на махалата е „Пардьево“, от турското „парда“- главня. А същността на това предание е, че някога тук целия град е клал свинете си, защото турците не са позволявали свине да се колят в града. Цалата тясна долина, на махалата е осеяна с огнища и разхвърляни главни- там където еса пърлени.
Според предание, тук радушно е намирал убежище Бързак Войвода, чието име е свързано с Бързашкия род.
МАХАЛА ЛЪГА (сега с. Лъга)
Това е едно от най-старите селища в котловината, разположено в лъките от двете страни на р. Малки Искър. Има няколко тракийски могили, които не са проучени. Името идва от старо-българското „ЛЪГ“- лъка. Тук са намерени два каменни блока с издълбани върху тях старинни надписи, където е разчетена старогръцката дума „пара“, която означава селище. В землището на селото са намерени типични тракийски фабули от V век пр. Хр., една тасоска сребърна монета от III век и една бронзова статуя на тракиец от II век преди Христа.
МАХАЛА РИБАРИЦА (сега с. Рибарица)
Възникването на тази махала е свързано с имотите на манастир „Варовитец“ и старият път минаващ от Етрополе през Падеж за Мелта (Ловеч). Първите жители са ратаи от манастира. Тук са се намирали имотите на притежателя на рудниците в Етрополе – Хаджи Нико. Останала е от него местността „Никовска поляна“. Тук са отглеждани многобройни стада от едър и дребен добитък, мандрувани в „Суа Равен“, „Кременското бачище“ и „Дековото бачище“. Следи от рударска дейност има около „Рупите“. За това свидеталстват намерените каменни чукове, с които са си служили траките-рудари и тези от по късни времена.
Източник: „Етрополе през вековете“- автор Иван Кацаров