Отколе етрополката е оставила своя дар на поколенията – красивите етрополски носии с ярко обагрени шевици. Изкустните женски ръце са използвали редица материали и оригинални хрумвания при подбора на мотивите и орнаментите и при съчетанието на багрите. Носиите от Етрополско са няколко типа в зависимост от предназначението си и от възрастта на жената, която ги облича.
“Гизията” е официалното етрополско облекло за млади момичета и невести. Материята е тъкана в преливащи цветове на вишневочервен оттенък. Полата на гизията е плисирана на едри плисета. Украсена е с черна дантела, разположена по цялата дължина на долния край. Около врата и отпред е обточена с кадифе. Ръкавите са дълги и на рамото се шиели с набор. Краищата им са украсени с дантела. Неизменна част от гизията е престилката – сатенена с красива бродерия. Изящните пафти украсяват носията в празнични дни. Изработени са от майстори- ювелири и носят белезите на местните златарски центрове. Чупразите имат различни форми – кръгли, щитовидни, с изображения на животни и растения, с религиозни мотиви и др. Закрепени са върху сърмен колан. За главата има черна кърпа – бариш, а за краката – чорапи и ниски черни обувки. В хладните дни към празничното облекло се добавя ентерия от червен копринен плат на бели раета. Около врата, отпред и отдолу е обточена с черен гайтан, което придава на дрехата красота и изящество. Ентерията се закопчава отпред с илици, изработени от черни ширити в два реда с красиви копчета. Ръкавите са дълги. Те падат свободно върху красива сребърна гривна.
Друга по-разпространена етрополска женска носия е сукманената. Самата дума “сукман” е турска и означава дълга женска дреха без ръкави от дебел вълнен плат. Той се носи от невестите и по-възрастните жени. Те си го шиели сами от парчета /клинове/, широк в долната си част и втален в кръста. Най-важна в него е украсата на пазвата, вътрешните джобове и края на полите. Типичният етрополски сукман е в тъмносин цвят, обточен отдолу със светложълт гайтан. Ръкавите са украсени с двуцветен гайтан в черно и кафяво, а пазвеният отвор е с красив ширит в червено, кафяво, оранжево и бяло. Неизменна част от основния състав на костюма е ризата от бяло кенарено платно със свилени ръкави, чиито краища са украсени с ефирна дантела с вплетени пайети. Сукманът е привързан с черна кадифена престилка с красива бродерия от цветя в различни багри. На главата се носи “фесле” – малка шапчица от червено сукно и камилска вълна, привързана с черна кърпа.
Красивите етрополки украсявали шията с различни нанизи – златни, сребърни и мънистени гердани. Обували ниски черни обувки през зимата, а в топлото време – пошити чехли. Полъхът на модното градско облекло се усеща и тук. За това говори запазена в Историческия музей красива копринена рокля с лилав цвят, вероятно внос от чужбина. Тя е скроена с широки поли, украсени с кадифена лента в подходящ цвят. Горната част е силно вталена, а пазвеният отвор е обточен с красив ширит от златно ламе. Ръкавите са с изящна кройка, декорирани с кадифе и малки панделки. Допълнение към това изискано модно облекло са красива брошка и сребърна гривна.
Най-общо можем да кажем, че със своята пъстрота и изящество, с меките си нежни тонове, етрополската носия е прекрасна хармония, която би вдъхновила редица съвременни дизайнери.
По материали на Исторически музей – Етрополе
1925г. – Етрополки в типични местни носии
Етрополки в носии – 1931г.
Етрополска носия – 1939 г.