Декемврийските празници – наситени с ритуали
Коледари, бродници, Бъдна вечер, Бугуавление… Богат и пъстър е обредният календар на Етрополския край и описанието му дължим на нашия виден съгражданин Александър Тацов. Нека в дните около Рождество Христово и Нова година да си припомним речника, традициите и мирогледа на дедите ни с откъси от неговите фолклорни изследвания, известни като „култ на водата, коня и родилността“.
МАЛКА КОЛЕДА
По отделно тия оргиастични обреди и праздненства, посветени на водата, коня и родилността, се тачат и другаде в Българско, но там те не са съчетани в един цикъл, както това е в Етрополе, особено пък празденството – то в Етрополе е свързано изключително с почитане на водата и е персонифицирано. Описаните обреди и праздненства съм наблюдавал лично ред години преди пет десетилетия, днес те са почти изчезнали в Етрополе.
Началото на обредите и праздненствата е вечерта на Малка Коледа, когато започва първият мърсен ден, а краят им завършва с Бабин ден /24. XII. – 8. I. включително стар стил/. Жертвеното животно през тия праздници е свинята /мъжката свиня т.е. шопарът/, която добре угоена, се бие /коли/ на Игнат /23. XII. ст. ст./, и се нарича /предопределя, предназначава/: едната й плешка за Голема Коледа, главата й за Васил /Нова година ст. ст./, а другата й плешка за Бугуавление – печени със зеле. От кълцаното месо приготовляват прочутите етрополски наденици; сланината с обрезаните кости насоляват в качета.
Бъдна вечер – не една, а три
Три са бъдните вечери в Етрополе: първата съвпада с първия мърсен ден, втората е срещу Васил и третата срещу Бугуавление.
Първата бъдна вечер е вечерта на Малка Коледа, след като са минали вече коледарите. Възрастни коледаре Етрополе не познава: коледуват само момчета не по-стари от 12 години. Коледарите ги даряват с краваи /обредни навити хлебчета/, сушелки /нарязани сушени плодове/ и пари /стари сребърни монети/.
- На Бъдна вечер върху трапезата сервират: глинена паничка, на дъното й чист боров катран, върху него трици от пшеничено брашно, в тех по неколко зърна пшеница, царевица, ечемик, овес и просо, най-отгоре гъжва сено и в нея неколко орехи;
- обредна кадилница /глинена или метална/, разпушена благовонна смола; обредна погача и върху нея ленгер /плитък бакърен съд като чиния/ или разлата паница /глинена/ с мед;
- ястия: зелеви сърми, пълнени с ориз червени пиперки и джуркан боб /пюре фасул/;
- за десерт крушен пресол /консервирани в каца горски круши, залени с вода, наситена със сок от крушите /служи и за питие/, ушаф /компот/ от сушени плодове. Чорбата от крушения пресол е отлично ферментирало фруктово питие и в бедните семейства се сервира вместо вино при тържествени случаи – годеж, сватба, кръщаване и др.
Семейството – най-здравата верига
След като се сервира трапезата на Бъдни вечер, целата челад се прибира в трапезарията и застава на крака пред домашната икона. Най-старият произнася молитва и всички се кръстят. След молитвата започват поклоните, чийто брой определя най-старият. Свършат ли се поклоните, челядта наседа около трапезата. Най-старият зима погачата, намазва я с мед на кръст, прекръства се, целува я и я начупва слабо. После си отчупва залък от пугачата, натопва го в меда, изяжда го за здраве и благославя: „И ду година сас здраве!“. Погачата със сложения върху нея съд с мед обикаля от ръка на ръка целата челяд – всеки да си отчупи от нея залък, заблажен от меда, за здраве. Започва яденото, през време на което се разказват близки и далечни спомени, свързани с бъдните вечери.
Брудници (бродници) – страховете на Нощта
На първата Бъдна вечер Бужата майка е рудила и умърсила вудата. Водата е некръстена и „дните“ до дена преди Бугуавление са мърсени дни. Из реките през тия „дни“, от мрак до първи петли бродниците бродят. Това са местни жени с възраст над 40 години, които през време на мърсните „дни“ изпадат в изстъпление. Всека бродница боса, разчорлена, по риза и в пълно изтъпление е обяздила тъкачно женско кросно от разбой /тъкачен домашен стан/ с прикрепена на дебелия му край /главата/ череп от конска глава.
Чуеш ли да те вика по име бродница, или по некаква неизбежна случайност срещнеш ли на улицата бродница, пази пълно мълчание: ако се обадиш, ще ти земе гласа или ще умреш!
Етрополската бродница в повседневния си живот е вештица /знахарка/ и врачка /гледачка, предсказвачка/, обаче тя никога не е житоманка или млекоманка, както това е другаде из Българско. Но не и всички вештици и врачки в Етрополе са бродници. Бродничеството е тайно посвещение, оргианостично и свързано само с мръсните и некръстената вода. Известно прочути бродници преди 40 години в Етрополе беха баба Главинка и баба Кюповица. Краят на мръсните дни за всека къща настъпва в деня преди Богоявление, в момента, когато дедо поп поръси къщата, челядта и дворния кладенец.
24 декември – 5 януари
Мръсните дни започват вечерта на Малка Коледа, с първата бъдна вечер 24 декември и завършват на деня пред Бугуавление (Богоявление) 5 януари. През течение на тия дни човек денем е сподавен от душевен гнет, а нощем е обхванат от органически страх. Кръшните песни, които катадневно се носят от многобройните ръкоделни работилници, са стихнали; вечер с настъпване на мрачевината из улиците и дворищата настъпва гробна тишина: всеки се е прибрал рано при челядта си. Случайно закъснелият се движи бавно и плахо из улиците с фенер и сподавя кашлицата си. Сподавен е и кучешкият лай. Във всяка къща рано-рано напълват съдовете с вода. Престоялата през нощта вода наричат сношница и сутринта веднага се разлива, защото тя не бива да се пие денем, докато траят мръсните дни. През тия дни нито се пере, нито се къпят пеленачета.
Богоявление е!
Сутринта на 5 януари ст.ст. в градските църкви се освещава вода за ръсене на богомолците през деня. През деня се пости. Тоя ден поповете ръсът из енориите си. Вечерта в домакинствата устройват последната бъдна вечер при същия обред, както при първите две. След вечерята на последната бъдна вечер целата челяд в домакинството продължава да бди. Най-старият в домакинството чрез игра на орехи и чрез интересни приказки държи будна целата челяд: насред нощ ще се отвори небето – и реките веднага ще спрат своето течение. Тогава всеки ще требва да се окъпе гол на двора със студена кладенчова вода, за да бъде здрав през целата година. На 6 януари черкуването започва много рано след полунощ и свършва в тъмно. След черкуването духовенството с клир и богомолците потеглят тържествено към близката махленска река. В Етрополе речни канали минават през всички махали. На реката, след като се изпълни църковния ритуал, започва обичайният – кръщаване на течащата вода. Конското надбегване в Етрополе наричат кушиiа или конски великден. То става веднаж в годината – на Богоявление, а не на Тудуроф ден, както другаде из Българско. Иподромът е по главната улица, из която върви царския друм – от Кулата – часовник до Табашкия мост над р. Малки Искър. От двете страни на иподрома наблюдават с трепет мало и големо. Надбегването на групи от двама-трима конника става лудешки, оргиастично и продължава до сред ден.
Историкът и общественик Александър Тацов (1878 – 1940) повече от 40 години проучва развитието на Етрополе и София. Автор е на шест книги и над 30 статии и изследователски материали в тази област. Роден в Етрополе. Завършва история в Софийския университет. Учителства в Ново село и Кула, Видинско, а по-късно в гимназиите в Попово и София. Директор на прогимназията в Етрополе. Създател и активен участник в изграждането на културни, професионални, кооперативни и граждански организации в Етрополе в края на ХІХ и началото на ХХ век. За своята обществена, професионална и научна дейност с указ на цар Борис ІІІ през 1939 г., е награден с орден „За гражданска заслуга“ ІV степен.
