Николай Христов Христов е роден на 15 ноември 1936 година в София, но в действителност живота му е свързан с Етрополе и завинаги той си остава етрополец.
Негови родители са Любица Стоянова Попова от Етрополе и Христо Николов Христов, роден в Дряново, но голяма част от младежките му години са свързани с Велико Търново (там завършва гимназия), София (завършва военното училище), където през 1934 г. среща етрополката Люба (завършила вече Американския колеж в Ловеч), която го свързва трайно с Етрополе.
Детството и началното си образование получава в Етрополе, след което записва Техникума по растениевъдство в гр.Свищов. Няколко години след техникума е приет в Републиканската музикална школа в класа по диригентство и композиране, която завършва с много добър успех.
Кандидатства и е приет в Музикалната академия, но поради заболяване я напуска още в края на първата година.
Жени се два пъти и има четири деца – две момичета и две момчета.
Творческа биография
За съжаление, много е трудно човек да може да обхване цялото творчество на Кольо, преди всичко, защото той нямаше нагласата на „архивар”, имаше изключителна музикална памет, която вероятно е пренебрегвала необходимостта за архивиране на собственото си творчество. В това отношение той беше разпилян, пишеше нотите на песните на случайно попаднали му листчета, които след време изчезваха. И още нещо, Кольо беше затворен в себе си човек, той не споделяше мисли и чувства които го вълнуваха, какво го е вдъхновявало да сътвори дадено музикално произведение, кога и къде е имал желание да представи определена песен, при какви обстоятелства и пред какви слушатели.
Аз мисля, че няма да сбъркам, ако кажа, че целият живот на Кольо, от най-ранна възраст до последните му дни е музика.
По спомени на неговата сестра Мими Кацарова – още като ученик е проявил интерес към музиката, „той сядаше до радиото с лист хартия и молив, слушаше класическа музика и записваше техните автори” – разказваше Мими.
Може би причина за музикалните му наклонности е любовта към музиката на баща му, който е учил цигулка в студиото на нашия голям музикант Христо Петков, а в последствие преподавал цигулка на децата си Кольо и Мими ( те и двамата свиреха на цигулка в симфоничния оркестър на Манол Манолов).
Още като младеж започва да пише леки песнички, посветени на красотата на етрополската природа, на любовта към човека…, но най-много песни е написал през 50-те години на миналия век, песни за серенади, които ги пеем и до днес. По това време започва да учи китара, която не изоставя до края на живота си.
Почти цялото десетилетие на 60-те години на миналия век живее и твори в Етрополе. В началото събира група инструменталисти, която свири в местни ресторанти. През ноември 1964 г. образува Вокално инструментален квартет „Етрополски звуци” с участието на Иван Велчев – китара, Иван Никовски – акордеон, Боян Шаранов – китара и Николай Христов – ръководител-вокалист, който квартет закупува със собствени средства усилвателна уредба и микрофон и през пролетта на 1965 г. изнася самостоятелен концерт в града ни. През ноември същата година, от казармата в Етрополе се завръща Николай Коев, който се включва в квартета като китарист и тромпетист и предлага новообразувания състав да се нарича Вокално инструментален състав „Етротон”. През следващата 1966 г. ВИС „Етротон” с ръководител Николай Христов е представителен състав при Профсъюзния дом на културата в Етрополе. Започва усилена работа за концертна дейност, откриват се солистки, създава се голяма женска вокална група с името „Еви 14” (четиринадесет добри момичета-вокалистки) и през лятото на същата година, съставът изнася първия си самостоятелен концерт на етрополска сцена. С този концерт „Етротон” гостува и в Ябланица. От 1967 г. Кольо се готвеше за прием в Републиканската музикална школа, където бе приет в класа по диригентство и композиция. Ще спомена само, че от месец ноември 1969 г. Марин Дицов бе назначен на щат в профсъюзния дом като музикален ръководител и така той пое ръководството на ВИС „Етротон”.
След завършване на Републиканската музикална школа и то с много добър успех, Кольо кандидатства и е приет в Музикалната академия, но поради заболяване напуска академията още в края на първата година.
Искам да споделя нещо, за което мисля, че сестрата на Кольо Мими няма да ми се обиди – още като студент в Музикалната академия Мими попада при Ванга и питайки за съдбата на своя брат феноменката учудено възкликнала „ама какъв е този човек, от главата му извират само ноти?”.
След 1970 г. Кольо напуска Етрополе и нямам достатъчно информация за следващата му дейност. Зная само, че е заживял в Смолян, където е създал мъжки хор, най-вероятно изпълняващ фолклорни песни, защото по спомените на сестра му, този хор, участвайки в някакъв национален фестивал е спечелил втора награда, която е връчена лично от големия композитор Петко Стайнов.
След промяната Кольо се установява в София, където работи с някои от българските естрадни изпълнители, които поставят негови песни. В Етрополе се завръща през месец октомври 1997 г. По това време в нашето читалище се сформира Вокална група (още без име), която зад гърба си имаше самостоятелен концерт-спектакъл „Ако е грях, че те обичам”. Поканихме Кольо да поеме състава като вокално инструментален вече със име „Етрополия”. С този състав следваше:
– Участие в Първи национален фестивал на градската песен „Море и спомени” – 16-17 май 1998 г. гр.Варна
– Концерт „Отровни думи и сладки песни” – 27 юни 1998 г. Празника на град Етрополе.
– „Авторски благотворителен концерт” – 19 декември 1998 г. Етрополе
– „Коледен концерт”- 22 декември 1998 г. гр.Етрополе
– Концерт в Еврейския дом София – април 1999 г.
– Участие във Втори национален фестивал на градската песен „Море и спомени” – 1-2 май 1999 г., получил Диплом и трета награда на журито на фестивала.
– Концерт „Нежен Благослов” – 29 юни 1999 г. Празника на града.
В края на 1999 г. създава Вокално инструментална група „Етростил”, с който участва в Международния фестивал на градската песен „Море и спомени” – 21 май 2000 г. гр.Варна.
Търсейки по-високо качество във вокалното изпълнение преобразува ВИГ „Етростил” във Вокален състав „Анонс” и взема
– Участие в Международния фестивал на градската песен „Море и промени” – 20 май 2001 г. гр.Варна, получил Диплом „Награда за най-добър младежки състав” и индивидуална награда на Иван Билев „Специална награда за най-добро изпълнение на песен с морска тематика”.
– Участие във Фестивала на старата градска песен „Златен кестен” – 28 октомври 2001 г. гр.Петрич, присъдена Диплом „ІІІ награда за най-добро изпълнение на стари градска песен”
– Участие в Първия фестивал „Песни за гората, планината и чистата природа” – 2 юни 2001 г. гр.Етрополе, присъдено „Първо място най-добър състав”.
– Участие в Международния фестивал на популярната песен „Море и спомени” – 19 май 2002 г. гр.Варна, присъден Диплом „Отличие І-ва степен – първа категория”
– Участие във „Фестивала на старата градска песен „Златен кестен” – 27 октомври 2002 г., гр.Петрич, присъден Диплом „За нова българска авторска песен в стила на старите шлагери”
От месец септември 2010 г. се създава Творческо студио „Акварели”, който състав изпълнява изключително авторски песни на Николай Христов. Този състав взема:
– Участие във Фестивала за стари градски песни „Златен кестен” 6 октомври 2010 г. гр.Петрич
– Участие в предаването на телевизия „Скат” „Ако зажалиш…” с водещи Бони Милчева и Тодор Върбанов, 24 декември 2010 г.
– Участие в Четиринадесети международен музикален фестивал „Море и спомени” – 6-8 май 2011 г. гр.Варна, присъден Диплом „Втора награда за изпълнение на градски песни и шлагери”
– Участие в Петнадесети международен музикален фестивал „Море и спомени” – 4 – 6 май 2012 г. гр.Варна, с присъден
„Диплом” на ТС „Акварели”, Звание „Лауреат” на ММФ и Втора награда – Първа категория – конкурс за изпълнители на градски песни и шлагери за изпълнение на песента „Помниш ли, помниш ли..” по текст на Димчо Дебелянов, музика Николай Христов и парична награда от 250 лева и „Диплом” на Николай Христов и Втора награда – Трета категория – конкурс за нова авторска песен с морска тематика за музиката на песента „Довиждане море” по текст на Райна Колова в изпълнение на ТС „Акварели” Етрополе и парична награда от 250 лева.
– Участие в Шестнадесети международен музикален фестивал „Море и спомени” – 17 – 19 май 2013 г. гр.Варна, с присъдени
– в Първа категория – конкурс за изпълнение на градски песни и шлагери – втора награда и лауреатско звание,
– в Третата категория – конкурс за нова авторска песен с морска тематика – първа награда и лауреатско звание за песента на Кольо „Прегърни ме море” по текст на Бистра Александрова, както и
– специална награда за отличената песен да се излъчва няколкократно по Израелското национално радио.
На 17.09.2013 г. (вторник) – Етрополе, Коктейл-бар „Маргарита” с среща на членовете на състава след завръщането на Кольо от Испания. Кольо представи обложките на двата диска с негови песни, изпълнени от солисти, дуети и вокални песни от целия състав и обяви оттеглянето си като ръководител на състава, с което се слага край на Творческо студио „Акварели”.
Трябва да подчертая, че през целият период от време, за който разказах до тук, Кольо непрекъснато създаваше песни, които искаше да популяризира чрез всички тези състави, които ръководеше. Тези песни са толкова много, че не се наемам да ги преброя. Всички те бяха израз на неговото музикално развитие – от простичката почти детска песен до сложни в хармонично отношение музикални творби, без обаче да се отклонява от мелодичния им характер и шлагерен стил.
Кольо си отиде от този свят без да може да осъществи голямата си мечта песните му да докоснат голямата сцена, радиото, телевизията; да се превърнат в познати за страната шлагери, изпълнявани от различни вокални състави; както и да запише и издаде албум с едни от най-хубавите си песни.
Затова ние, още живите, ще трябва да съберем колкото може повече негови песни, да ги нотираме и запазим за бъдещите поколения. Аз мисля, че ще дойде време, когато хората ще се наситят на тази агресивна съвременна музика и ще потърсят духовно удовлетворение в красотата на мелодичното звучене на песните, а Кольовите песни са такива.
Покой на духът му! Ние ще продължим да пеем песните му!
Подготвил: Боян Шаранов – 18 ноември 2017 г.
