Тоника Цветанова

ОБИЧ

Казвам се Мария, живея в китно градче в Балкана и обожавам историите на леля ми, когато ми разказва под лозята в късните летни вечери, под звездите.
Тази невероятна история е за живота на нейна приятелка, която живее в чужбина. Приятелката на леля ми ( Алекс) била влюбена в младеж (Емил) и неин съученик от съседен град.Той бил отгледан, само от баща си-възпитан и добър човек с рядко заболяване, вид форма на аутизъм, колекционер на редки монети, а тя имала прекрасни родители учители, собственици на ранчо с коне. Те се обичали от детство, но бъдещето ги разделило. По- късно той бил на обучение за военен в армията, а тя завършила университета със специалност в терапии на деца с увреждания.
След като изпратили Емил на първа мисия в Косово, работата му и опастността на бойното поле продължила една година. През двуседмична отпуска били заедно. След срок от две години битки и страх, Емил изживял мисията си в Кувейт, любовта помежду им се състояла от писма и тел.обаждания. Алекс го очаквала всеки ден да се върне, но военните действия продължавали.
Един ден, Емил получил писмо, в което тя му пишела, че го обича, но не може да живее повече сама и да го чака, че е срещнала друг. С времето животът, минавал за него в Германия, като военен, а тя се омъжила за техен общ другар. Двамата с мъжа й ( Дейвид) направили ремонт и подобрения на семейната ферма на родителите на Дейвид и сбъднали детската й мечта, да направи ферма за коне, и в нея да се обучават деца с аутизъм. Такъв бил братът на Дейвид, младеж на 22г.Тя се грижела за брат му и конете. Тримата живеели, заедно във фермата.
Един пролетен ден, съобщили на Емил, че военните го пенсионират с почести и може да се прибере.Той решил, че ще отиде в града на любимата си от любопитство и да я види, не можел да я забрави, обичал я.
Пристигнал в ранчото на старата си приятелка, тя се изненадала приятно от срещата им, още го обичала, зарадвала се на неговото гостуване, помогнал й да нахранят конете и останал за вечеря. Алекс, била сама във фермата.Емил с радост наблюдавал бялата и кожа, гъстата и лъскава черна коса, докато тя отпивала от чаша с вино. Забелязал, че очите й са тъжни.С грациозни движения Алекс поднесла говеждо печено, а той я попитал как е семейния и живот и кой е щастливеца. Любимата му споделила че приятеля им от детството (Дейвид) е неин съпруг.Станали гаджета след дългото отсъствие на Емили тежка катастрофа с родителите на Дейвид, при която те починали .После го помолила сутринта да я придружи до болницата, той й обещал и се прибрал в хотела.В ранно утро в болницата, пристигнали Алекс и Емил, там на болничното легло, лежал тежко болен приятелят му и съпруг на Алекс(Дейвид), до него стоял брат му и го обгрижвал. Най-тежката вест прочел в очите и в думите на другаря си- РАК, болестта, която измъчвала и изпивала силата и живота на Дейвид. Алекс излязла с братчето на съпруга си и болният отправил към Емил най-тъжната си молба. Казал на любимия на жена си, че дълги години са се обичали и продължават да се обичат и когато не е сред тях, да се погрижи за Алекс.
Когато напуснали болничната сграда, Емил, погледнал с тъжен поглед любимата си жена, и я разпитал, има ли шанс за живота на мъжа и. Тя му разказала, че има , но е много скъпо в болница, в която, трябва се транспортира и му се присадят стволови клетки, но няма тази възможност. „Ще се боря, той да оздравее и събера средствата”- това били думите и.
След час се сбогувал с нея и отново се загледал в очите й, прочел болка,отчаяние и същата обич към него, както преди.Казал й, че винаги ще я обича и си тръгнал. Излизайки си от града, спрял и седнал в крайпътно кафене. Забелязал на бара кутия за дарения и банкова сметка. Това била сметката за лечението на Дейвид.Спомнил си, че преди месец татко му починал и му завещал колекция от ценни монети с голяма стойност. Позвънил на адвоката си , поискал точната сума на колекцията и написал чек с тяхната стойност. Решил, че трябва да се опита да спаси живота и семейството на своята любима.Чекът бил анонимен, пуснал го в кутията и си тръгнал.
Минали 6 месеца, когато прочел във вестник новина за уникална операция, с която спасили болен от рак. Дейвид бил оздравял и Алекс, отново върнала усмивката на лицето си.
Въпреки любовта си към Алекс, Емил, макар и далече от нея, се радвал, че жената, която обичал, вече е щастлива.Животът е вълшебство, какво ли не прави любовта…Чудо!

Автор: Тоника Цветанова
Първо място раздел Проза, творци до 7 клас – „Етрополска Литературно Музикална Зима – 2020“

Тоника Цветанова
0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.