Етрополе

История на паметника на загиналите във войните етрополци

„В пазвите на Стара планина при подножието на връх Баба се гуши малкото градче Етрополе. Едно скромно име, което като много други е дало своя дан за величието на родината. В борбите за народното пробуждане и политическо освобождение, етрополци взеха живо участие и с кръвта на мнозина свои синове запечатиха своята гореща любов към свободата и българското племе…”
С тези топли думи започва поканата на Етрополската дружба за тържественото освещаване на Паметника на загиналите във войните етрополци 1868-1918 г.
Решението за издигане на паметника се взема с протоколно решение № 11 от 10.02.1922 г. на Настоятелството на Етрополската дружба с председател Иван Даскалов. Етрополската дружба е основана през 1904 г. от етрополци, живеещи в гр. София. Учредява се фонд „Паметник” към Дружбата, сумите за който ще се събират от волни пожертвования, от вечеринки, излети и др.
Създава се „Златна книга” на дарителите, в която се вписват имената им. Оригиналът е показан в Историческия музей. Тук четем имената на Екатерина и Цеко Костови, Паунка Рогачева, Райна и Борис Щърбанови и други, общо 390 човека. Събрани са 430 000 лева. На 15 септември 1927 година е учреден фонд на името на Иван К. Рогачев, един от големите дарители за поддържане на паметника.
Събирането и изразходването на средствата от фонда се ръководи от комитет в състав от 5 човека с председател кметът на Етрополе Михаил Ив. Кунов. Настоятелството на Етрополската дружба с протоколно решение № 9 от 30 юни 1924 година възлага на каменоделеца Атанас Ботушаров да изработи пиедесталите, плочите и колоните на паметника от владайски гранит.
С протокол № 9 от 29 март 1925 година е решено да се направи бронзова статуя на български войник с пушка при нозе. Изработката на модела е възложена на скулптура Киселинчев, а отливката на фигурата е на „Г. Г. Котев Деянов и сие”. Етрополското население дарява големи количества медни съдове, за да се събере материал за отливане на статуята.
Основният камък е положен на 13 юни 1926 година, а паметникът е довършен окончателно на 16 октомври 1926 година. Тържеството започва с водосвет от Ловчанския владика. Ученичката Радка Матеева изпълнява стихотворението „Те няма да се върнат”. Слово произнася учителят Павел Ценов Христов. Запасният подофицер Тодор Ножаров чете Акта – послание към бъдещите поколения. В него се казва: „…Духовете на триста души етрополски герои, свещени сенки на бащи, братя и синове при зова на дивната песен на гордия роден Балкан ще се стичат тук на това свещено място из всички поля, гори, усои и скали, където техните кости спят непробуден сън, за да витаят над техните потомци – бъдещите граждани на гр. Етрополе и им вдъхват вяра, воля и смелост във всяко хубаво дело, призовано да принесе полза народу”.
По предложение на кмета на Етрополе Михаил Кунов тържественото освещаване е определено за 12 юли 1927 година – Петровден. Етрополци канят за освещаването на паметника– Н.В. Цар Борис ІІІ, министри, военни, много официални лица и хора от околните селища.
Тържествата започват още на 11 юли вечерта със заря в присъствието на Орханийския гарнизон и ген. Велизар Лазаров. На другата сутрин след църква цялото гражданство, начело с духовенството се отправят към паметника в центъра на града, където става тържественото освещаване. След молебена Негово Величество Борис ІІІ открива паметника с прочувствена реч и прерязва лентата, предавайки паметника на кмета Михаил Кунов. Този ден остава в историята на град Етрополе като празник на града.
Местното управление тогава в лицето на кмета Михаил Кунов и Комитета за икономическо и културно повдигане на града виждат в това събитие възможност: „…за рекламиране на Етрополе като курортен край и посетителите ще могат да се запознаят с онова, което е характерно за местното производство, както и с бъдещите перспективи за развитието на града в икономическо отношение…” /Из писмо № 4/ 26.І.1927 г. до Председателя на Етрополската Дружба – Александър Тацов/.
През 1964 г. Паметникът на загиналите във войните етрополци 1868-1918 г. е преместен в градинката между бул. „Руски” и ул.”Димитър Гръбчев”.
По инициатива на Граждански комитет за връщане на Паметника в центъра на гр. Етрополе с председател Цветан Тацов Паметникът на загиналите във войните етрополци е върнат в центъра на Етрополе и на 16 януари 2004 година е открит от министър-председателя на Република България Симеон ІІ.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.