В България има 1697 военни паметници, изградени в 1213 селища. Всеки такъв паметник е късче от историята ни. Върху всеки от тях стоят имената на десетки герои, които не са останали живи, за да могат сами да разкажат спомените си. За един такъв Паметник е и нашата история. Той е реален, а историите, които крие изглеждат нереални по своята сила. Но са истински. Истории за героизма и саможертвата на обикновените българи във време на войни…Отечествени, Балкански, Световни…Във всяка от тях е проличавала храбростта на българският войник. Те загинаха за да ни има! Понесоха войната, за да дадат на нас- техните деца- мир! Едничкото, което ние трябваше да направим за тях в замяна, е да- помним. Не тях (те не търсеха това), а Войната, която ги отне от нас. За да не се случва отново. Никога.
Но някои забравиха това. За тях е тази постановка.
За онези, които искат да изопачат историята, но не могат да изтрият имената на падналите.
За тях е тази постановка.
За онези, които се опитват да омаловажат подвизите на безименните воини, твърдейки че те са за безсмислени каузи.
За тях е тази постановка.
За онези, които не чуват мълчанието на Паметниците, а се опитват да ги разрушат.
За тях е тази постановка.
За тях, за да знаят, че народ без памет е народ без съвест, без чест и без бъдеще.