Павел Панчов е роден през 1805 г. (починал 1861 г.) в гр. Етрополе.
Дядо му Волко Панчов е преселник в Етрополе от с. Правец и през 1804 г. е подвързвал книги в манстира „Варовитец“.
Основоположник на рода след Волко е Сава Пръдльов.
Павел Панчов става табак и първоначално получавайки кредит от Етрополските чорбаджии Ицо Кобиларов и хаджи Сапко закупува и обработва кожи, които почва да изнася във Виена и Белград. Забогатява и разширява търговията във Влашко и Цариград, основава собствена кантора във Виена и закупува имоти в Белград, където отваря собствен магазин. Заедно с братовчед си Павел Хрисров Пръдльов разширяват търговията с кожи в Румъния, Русия и Унгария. Изключително любо
Любознателен той е владеел много добре гръцки и турски език, което много му помага в търговията.
През 1850 – 1851 год. Преустройва едноетажната къща на тъщата си Цоца в двуетажна:
Първият етаж е служил за табахна –работилница за обработка на кожите, през която минавала вада с вода от река М. Искър и помещения за прислугата, а вторият етаж е жилището на семейството на чорбаджията.
Павел Панчовата къща или „Ножаровата“, както сега я знаят етрополци се намира в дъното на просторен двор ограден с високи каменни зидове. В двора се влиза през тежка дъбова врата обкована с ковани пирони, която вечер се залоства със железен лост. Над входната врата на вестибюла от отвада, за да се влезе в помещенията на втория етаж има изрисуван семейния герб на Павел Панчов: Два лъва държащи табела с надпис П.П. 1851 г.
Под тези два лъва смирено са навеждали главите агите, които са посещавали чорбаджи Павле.
Според Павел Туджаров – „Той да рече на турците „ага“ – никога! Саде на име“.
Етрополци, когато искали да посочат някой умен и мъдър съгражданин казвали:
„ От българите Павел Панчов, а от турците Хаджи Али Каранфилията“.
Той е бил приятел с хаджи Пейо Инджов, с хаджи Куно и хаджи Бенчо, като и тримата са ктитори (спонсори) за изграждането на църквата „Свети Архангел Михаил“ – 1837 г., а Павел Панчов и на църквата „Света Троица“ в манастира „Варовитец“ – 1858 г.
Влиянието на Павел Панчов се вижда от следните случаи:
Каймаканина на Етрополе не зачел чорбаджията и го обидил, тогава Павле чорбаджи оседлава коня си и заминава за София, където се среща със софийския мютесариф и докато чорбаджията се върне в Етрополе, каймаканина си събрал багажа, защото бил уволнен. Голямо другарство е свързвало Павел Панчов и Симеон Ценов Арнаудов (баща на поп Михал Арнаудов). За първият етрополци са казвали, че е волята, а за втория ума. За съжаление и двамата умират преждевременно. Единия – отровен в ловеч, а другия – отровен на Узунджовския манастир.
Когато да тръгне за Ловеч се случили няколко поличби: в една от църквите прогорела покривката, конят му го хвърлил и се опитал да го ухапе и чорбаджията си помислил – „Това добиче толкова години не е правило това та сега ще става нещо, ама дано е на добро“.
На събора чорбаджията се застъпил за владиката Иларион и това спасило владиката. След събора Валията дал обяд и след като отишъл в хана в Ловеч на Павел Панчов му поднесли кафе и след като го изпил почуствал тръпки по снагата и усетил, че е отровен от гърците.
Върнал се в Етрополе и предчуствайки, че ще умре се изкъпал, избръснал, срешил, облякъл новите си дрехи, турил няколко жълтици в джубето и легнал, като скръстил ръце. Така умрял този горд българин.
На погребението се стекло цяло Етрополе и турци и българи и всички плакали, защото бил справедлив и закрилял сиромашта.
Конят му наметнат в черно наметало ронел сълзи през целия път до гробището.
По-късно, когато трябвало да се реши къде да мине шосето от северна за южна България и въпреки многобройните делегации да мине през Етрополе, които не успели да променят трасето, всички етрополци приказвали:
„Ако беше жив чорбаджи Павле шосето щеше да мине през Етрополе.“ Чорбаджи Павел Панчов Пръдльов имал шест деца. Дъщеря му Симона (Мота) е съосновател на женското дружество в Етрополе – била е куцичка и много състрадателна. Внука му Павел Панчов е дългогодишен учител, директор на I и II мъжка гимназия в София и окръжен управител, а правнука е Панчо Павлов учител по латински във II-ра мъжка гимназия и исторограф на Етрополе.
Използвани материали от „Етрополе през отминалите времена“ на Петко Петков.
