Роден съм на 19.08.1912г. в гр. Етрополе. Останал съм от малък кръгъл сирак и като такъв съм завършил и учил до трети клас (сега седми) в пансион за сираци от войната в с. Искрец. Седми клас завърших през 1927 година.
През 1928-1929г. бях ученик в търговската гимназия в София. В началото на 1930г. бях изключен от търговската гимназия като ученик в девети клас поради четене на Марксическа литература и демонстрации в класа. След изключването ми през 1930г. постъпих на работа в „Бр. Канарзиски“ – фабрика за сапуну в София- индустриален квартал. Уволнен от същата фабрика през същата година след седеммесечна работа в нея. Бях наклеветен, че съм комунист от бивши белогвардейци-руснаци избягали в България.
След октомврийската революция съм настанен отново на работа в същата сапунена фабрика. През зимата на 1930г. и 1931г. до м. Март продавах бонбони в тогавашния модерен театър.
През пролетта на 1931г., постъпих на работа в леярната фабрика „Родина“ – София.
Работих във фабриката до м. Май 1932г., поради уволнение, понеже съм искал редовно да се изплащат заплатите на работниците и да не се увеличава работното време. Веднага след уволнението ми ми постъпих на работа в голямата въжарска фабрика „Иван Въжаров“ в София.
На същата трамвайна спирка в Овща Купел в самата фабрика имаше комунисти, които ме приеха при тях на работа, понеже се работеше на парче.
Заедно с тях участвах в улични трибуни и демонстрации. В същата фабрика станах член на РМС през 1932г. Възложената ми задача бе да пренасям партийни материали и позиви на сребърна бюлетина за изборите в София.
След участието ми в едно събрание, заедно с няколко другари бяхме изгонени от фабриката и арестувани. След разпит и бой бяхме освободени.
През 1933г. през лятото работих с една група майстори по постройките. През същото време сме издигнали две големи кооперации на ул. „Кракра Пернишки“ и голямата жилищна кооперация „Цар Крум“ на същата улица.
През зиматана същата година се завърнах пак във въжарската фабрика, където по-късно с мен стна злополука – отрязани ми бяха двата пръста на дясната ръка и сериозно наранен в лицето – дясната страна.
Поради злополуката не можах да служа войник, поради инфекцията, която се бе получила вследствие нараняването ми. Лечението трая близо 3 месеца.
След оздравяването ми работих в същата фабрика до 1932г. Поради участието ми в акцията на градското казино през 1934г., бях наново отстранен от работа във фабриката. През същата година и част от 1935г. работех във въжарската работилница на Таско Цветанов в „Павлово“, до София. От работилницата напуснах поради нередовна работа и постъпих през втората половина на 1935г. като продавач на въжарски стоки в магазина на Никола Тупарев, който магазин се намираше на площад „Света Неделя“. В магазина работих до пролетта на 1937г.
През съяата година заминах за Пловдив на работа в новата въжарска фабрика, собственост също на Никола Тупарев. В Пловдив престоях до 1939г., до обявяването на войната. От Пловдив се завърнах в гр. Етрополе, където работих полски и други работи около къщата.
През 1941г. бях мобилизиран в неблагонадеждната рота в с. Джулюница. След уволнението ми от запас стоях малко без работа вкъщи. През 1943г. постъпих на работа в дървообрабптващото предприятие на горската кооперация „Варовитец“ в Етрополе, къдео ме завари 9.IX.1944г.
След тази дата станах ръководител на същото предприятие, а по-късно на същата кооперация. През 1948г. след национализацията, станах технически директор на обединеното горско предприятие „Етрополски бук“ в гр. Етрополе. През това време бях и Председател на околийския синдикален съвет в града и член на ЦК на профсъюзите на дърводелските работници.
През м. Септември 1948г. пораи снемане на секретаря на партията, станах секретар на ГК на БКП в гр. Етрополе, редовно избиран на годишнитш отчетни събрания. През 1950г. по решение на Окръжния комитет на партията в София преминах за втори секретар на Оклийския комитет в Ботевград.
През 1951г. м. Февруари по решение на Окръжния комитет и Околийския комитет на партията, станах председател на Околийския комитет в гр, Ботевград и работих до края на 1958г.
С решение на ЦК на БКП бях изпратен за председател на обединеното ТКЗС „Чавдарци“ в гр. Етрополе и съм негов председател до 1972г., през която се пенсионирах. След пенсионирането си по решениш на общинския комитет на БКП- Етрополе и на окръжния комитет за Държавен и народен контрол станах председател на общинския комитет на БКП за държавен и народен контрол с хонорар от 60 лева. В разстояние на 10 години работих като такъв. Поради заболяване през 1982г. бях освободен.
За добра народополезна контролна работа съм награден със златна значка за заслуги в областта на държавния и народен контрол от Комитета за държавен и народен контрол при МС на НРБ.
Въпреки напредналата си възраст, активно работих в ревизионната комисия на общинската партийна организация и в ръководството на ОФ“
За своята обществена и партийна дейност съм награден с:
Орден 9-и септември – 1 степен
Орден Червено знаме на труда
Златен орден на труда
Медал 25 години народна власт
Медал 30 години народна власт
Медал Георги Димитров
Медал 1300 години от основаването на България
Златна значка Отличник на министерството на земеделието
Две златни значки на ОФ
За заслуги кум физкултурното движение съм награден с Почетен знак на БСФС и много други почетни значки и грамоти.
Пламен Глогов почива на 07 09 1998 година