Петльовден, който се отбелязва традиционно на 2 февруари, е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета за еничари.
Празникът е наричан още зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение господне. Отбелязва се като ден на мъжката рожба и на мъжкото начало
Какво разказва легендата?
Легендата за него идва още от времето, когато народът ни е плащал „кръвен данък“ на турските поробители (малки момчета са били вземани насилствено от родителите им за еничари). Легендата разказва как смела еркечанка (с. Еркеч, днешното с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде.
През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.
Оттогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
На този ден се коли петел – за здраве на момчетата и затова се нарича петльовден.
Всички други поводи за празници в този ден може да се считат, като пропаганда срещу българските традиции!
