Не се измъчвайте, че в тъмно сте родени,
във тъмното се ражда и сънят,
онези, вечните вселени и неугасващият
звезден път.
Не се страхувайте от своята самотност,
самотни ли са старите гнезда,
които в зима пролетта сънуват
и пролетна е тяхната мечта.
В гората слънце не търсете,
че слънчевата топлина,
едно градинско, нежно цвете,
събира в своята леха.
Далече, в здрача разцъфтели,
сред листи пръст и хладина,
дори в съня си да сте бели,
от нощен полъх сте следа,
дори от сълзи да сте бледи,
такава ви е ориста,
със болка, мънички и смели,
да съхраните обичта на своите пъпки
подивели,
на дъхавите си листа.
„Прелетели чувства“ – Виолета Томова
