Пляс! Като съскането на змия плющеше камшика на дресьора.
Пляс! И конете сменяха ритъмът на обиколките около арената.
Пляс! Плющеше камшика и животните спираха.
За чудесното цирково изпълнение, укротителя на животните минаваше покраи тях и им раздаваше захарчета в устата.
Ехейй – мислех си аз! Какви ли номера ще изпълнят тези животни под ударите на камшика за едно-две захарчета? Ама сигурно и много тренировки е имало? Може би и наказания, който не изпълни номера – няма захарче, няма помилване, а може би и малко бой?!
Животни бре! Животни! Ама и те знаят правилото за захарчето и камшика, също като при хората. Почти няма животно, което да не изпълнява номера си.
Тук е и дебелата Баба Мецана! Пет-шест пъти по-голяма от човека, ама изпълнява! Я на задните си крака ще ходи, я ще се въргаля като краставо магаре, я някой и друг номер ще прави. Ама прави!
А! Ето го и Царя Лъв! Та, нали той е цар на животните?! Ама и той изпълнява-през огнени обръчи ще скача, уста широко яе отвори и дресьора главата си ще сложи в нея- и е покорен!
Виж го слона! Най-големия бозайник сред животните! И той танцува, и той номера изпълнява-кляка, става, в кръг се върти, само и само да угоди на Господаря Укротител!
Почти не видях да има животно, което да не се подчини на камшика. Та, то не бяха номера с птици и маймуни, с кучета, котки и делфини. Дори безмозъчни бълхи правеха подскоци.
Ха! И изведнъж ми просветна! Никога не бях виждал дресиран вълк! Не зная къде бях чел, че вълкът е най-интелигентното животно. Той винаги преценява ситуацията. Винаги знае дали е единак или водач на глутницата. Никога не напада без причина! Може от глад да вие в студените зимни нощи, може мърша да яде, но не се опитомява в цирка. Виж, за мършата като яде-това е хубаво! Затова го наричат – Санитаря на природата. Премине ли през него мърша- зараза след него не остава. За опитомяването съм чувал, че много вълци са приятели на човека.
На човека! – Да! На онзи който го обича, грижи се за него и е наистина човек! Но на дресьор-никога не ще изпълни заповедите, нито под ударите на камшика, нито за едно-две захарчета!
Ехх, Вълчо, Вълчо! Няма ли да ти бъде по-лесно да изпълняваш? Гладен няма да ходиш, на топло ще стоиш и весел живот ще имаш!
Само, че без свободата!
СЪЩО КАТО ПРИ ХОРАТА!
Автор: Марин Кубетски – 2020 год.
Втора награда на журито – „Етрополската литературно-музикална зима 2020“
