Днес Надежда Миятева ми разказа за детските си години. За радостта от летните лагери и за всички весели и забавни мигове, случили се в село Лопян.
Село Лопян
Никога не бях чувал за това село и не знаех къде се намира. Но Надежда ми го описа по един магичен начин, който запали в мен желанието да отида да го видя. Мястото е прекрасно и е в близост до Етрополе. Доколкото разбрах съществува още от времето на Траките. И точно в това село са запечатани едни от най-веселите и светли спомени на Надежда.
Бащата на Надежда е работил в Народна Банка. Оттам всяка година са организирали летни лагери за децата на служителите от цяла България. Веднъж стигнали в селото, те са били настанявани в сградата на училището. Понеже е имало две смени през лятото, децата са се уговаряли месеци преди това, за да може приятелите да са на лагер по едно и също време. Опитайте се да си представите, колко време и усилия отнема това уговаряне по пощата, с ръчно написани писма.
Училището на махала Ямна
Надежда ми сподели, че за нея тези лагери са били наистина много хубави. Макар условията да не са били нещо специално, децата са се забавлявали много. Самият лагер е бил в махала Ямна на село Лопян. Дотам са пътували сами с автобуса от София. Той е спирал до реката. Всички деца са си взимали картонените куфарчета, пресичали са реката, изкачвали са баира и са се настанявали в сградата на училището на махала Ямна. По това време не е имало прокаран ток и са се осветявали с големи газени лампи. Самата махала е отдалечена и това е позволявало на децата да се развихрят на воля и да се забавляват сред природата.
Сградата на училището е била пригодена, за да приеме децата от всички краища на България. Учебните стаи са били пренаредени и са станали спални помещения. На долния етаж е била обособена столова, където са се хранели. Вечер се е палела голяма петромаксова лампа, за да осветява помещението. Имало е отговорници, които да наблюдават по-малките и да следят дали всичко е наред. Обикновено това са били по-големите деца. Точно като такава се завръща през 1960г. и Надежда. През това лято тя е вече на 14г. и й поверяват да отговаря за по-малки деца.
Автор : Деян Благоев