Симеон Хаджибенчев е роден на 1.ІХ.1829 г. в Етрополе. Първоачално учи при даскал Стефан Стоянов, а по-късно при Димитър Дидов и Манол Лазаров. От 1841 г. четири години учи за шивач в шивалнята на Кръстьо Иванчин. През 1847 г. заминава за Хилендарския манастир в Света гора и там учи две години църковнославянски и гръцки езици. Връща се в Етрополе. През 1850 г.-1853 г. е учител в Орхание и пръв прилага тук взаимния метод на обучение. През 1853 г. се премества като учител в Лом до 1855 г. В продължение на 4 години Симеон Хаджибенчев е учител в Белоградчик 1855-1859 г. През 1859-1861 г. е учител във Видин заедно с Христо Иванов Дидов и двамата въвеждат взаимния метод във видинските училища. След 1861 г. С. Бенчев се връща в Белоградчик и тук се жени и става свещеник. Заради конфликт с видинския митрополит – грък е изгонен от Видинска епархия и се връща в Етрополе. През 1865 г. Симеон Бенчев е учител в първото самостоятелно обществено девическо училище в Етрополе. В него той въвежда взаимния метод и организира училището по подобие на мъжкото взаимно училище. Тук той е учител до 1867 г. След това до 1904 г. Симеон Бенчев служи като свещеник в църквата „Св. Архангел Михаил”. По спомени на съвременници, поп Симеон е бил много духовит човек, обичал да се изразява в рими и има запазени негови поговорки. Този голям възрожденски учител и духовник е оставил свои ръкописи с преписи на сръбски и руски източници, както и свои стихове. Свещеник Симеон Бенчев умира на 13.Х.1913 г. в Етрополе.
Източник: Исторически музей гр. Етрополе.