Роден в славния град Етрополе през 1852 г., той отдава младостта и силите си на святото дело на отечеството.
Още през 1867 г. се включва в Сръбско-турската война, а когато звучи боен рог за Руско-турската освободителна война, Тодор Мирчев е сред първите, които с оръжие в ръка застават срещу вековния поробител.
На 3 май 1877 г. е зачислен в 3-а дружина, 4-а рота, а на 28 юли същата година – в 8-а дружина.
С несломим боен дух на 5 август отново се връща в редиците на 3-а дружина, 2-а рота.
В героичните боеве на връх Шипка, където българският дух устоя на натиска на многократно превъзхождащ враг, Тодор Мирчев е ранен, но това не сломява неговия устрем.
След възстановяването си на 15 октомври 1877 г. отново се присъединява към бойните редици в 1-а дружина.
За своята храброст е удостоен с поименен кръст за отличие, признание за неговата жертвоготовност и доблест. След края на войната, на 29 май 1878 г., е уволнен от военна служба и се завръща в родния си град Етрополе, където остава до края на дните си. Напуска този свят на 11 октомври 1918 г., но паметта за неговото дело живее вечно!
Днес имената на героите, които славната история на нашия град е съхранила през вековете, изискват нашето преклонение и признателност.
Техният подвиг, тяхната безкористна любов към България, са част от величието на нашия народ!
Поклон пред паметта на Тодор Мирчев и всички, които с кръвта си написаха историята на нашата свобода!
