Владимир Христов Пеев е роден в Етрополе през 1882 год. и загива на 34 години за свободна и независима България на 16 септември 1916 год. при Тутракан по време на Първата световна война. Бил е учител в родния си град, пишел е стихове, свирил е на цигулка, другарувал е с други поети – Стамен Панчев, Христо Ясенов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев…
Стихосбирката му “Закъсняла жътва” е издадена в София през 1917 год. и се намира в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, както и в градската библиотека в Етрополе.
На родината
Аз нося мълком твойта орисия
и любя те аз скритом, като раб.
Изгарям с радост в твоята стихия:
Безсилна ли си ти – и аз съм слаб.
На морните ти угарни полета
в душа аз крия тихата печал;
зад теб селяк след ралото си крета,-
за теб аз скиптъра на Зевс бих дал.
Кога сред мрак на векове заспали,
на някой древен цар съзря следи –
и мойта бледа кръв се в миг запали
от подвига на моите деди.
Тогава лъв съм аз и волна птица,
лазура ти е царствен мой подслон
и вярвам, че тогава сам с десница
Балкана хвърлил бих аз в Хелеспонт.
Аз нося мълком твойта орисия
и празника, и твоето тегло:
на Витоша вледената стихия
блести кат шлем на моето чело.
