С времето ще разбереш, че родителите ти са направили каквото са могли за теб. Човек дава колкото може. Човек действа както е научен. С времето разбираш как някои от баналните съвети, които са ти давали те, са истина. Но всеки трябва да мине по своя път, да научи своите уроци и да се увери. С времето разбираш, че може и да няма вечна любов, но връзката с родителите е по-силна и безусловна. С времето разбираш как са се чувствали те. Но е било ред да минеш първо през младостта и да летиш с луда глава. Разбираш колко обич са носили за теб и колко усилия са полагали. Спираш да упрекваш, научаваш се да им отвръщаш с любов, защото животът е кратък и остарялата, сбръчкана ръка е била онази, която е милвала челото ти, когато си бил болен. Това е била онази жена, която със скрити сълзи те е изпратила на първия учебен ден, радвала се е, когато си прохождал, била е горда с първата крачка и е лепяла рисунките ти на хладилника.
Понякога разбираме толкова много, едва когато стъпим в техните обувки. Защото има усещания, които само един родител може да разбере.
Обичайте ги!
