Генерал от пехотата Павел Христов

Знаете ли, че един от най-достойните и уважавани български военачалници е генерал Павел Христов?

Споделям проекта за монумент на генерал от пехотата Павел Христов (1859 г. – 1921 г.), родом от гр. Етрополе, както и няколко думи по въпроса.
Изключително горд и щастлив съм, че участвам в тази общественозначима, смислена инициатива. Благодарен съм на сдружение „За Етрополе“, както и на етрополците – стоящи зад това родолюбиво дело – за това, че ме избраха да работя върху проекта и ме подтикнаха да разбера кой е „Железният генерал“ и какъв е неговият принос за България и всички нас. Благодаря и на всички от екипа, които освен своите професионализъм и добросъвестност, проявиха и разбиране и търпение, дадоха най-доброто от себе си за да стигнем до тук.

На фона на духовния и културен упадък на времето ни, на фона на обзелите ни груб материализъм и суета, на фона на разпад и егоцентризъм е жизнено важно да творим смислени неща, които да ни въздигат и обединяват като общество. Важно е да намерим общото помежду ни, това което ни свързва. Важно е да се върнем към корените си, да възприемем, оценим и съхраним традициите – само така имаме шанса нещо да надградим. Да преосмислим ролята на нашето поколение като част от развитието на едно достойно общество (със своите възходи и падения), със своя уникална идентичност, със своя уникална история. Да проумеем какво и колко сме наследили, но и това, че на свой ред трябва да завещаем ценности за бъдещите поколения.

Важно е да не забравяме, какво са направили дедите ни за нас, каква цена са платили. Те са отдали живота си за да бъдем обединени, свободни и просветлени – в тази прелестна, но и страдалчески извоювана територия.
Чували сме фразата: „Народ без памет – няма бъдеще“, ама доколко вникваме в нея?

Знаете ли, че един от най-достойните и уважавани български военачалници е генерал Павел Христов?
Знаете ли, че с действията си той е един от военачалниците които спасяват Балканската война – 1912 г. от пълен погром и огромна за България катастрофа и, че за това е наречен „Бунархисарския герой“ и „Железният генерал“? И, че ако Той беше командващ Трета българска армия, а не неговият началник (опозореният родоотстъпник ген. Радко Димитриев), щеще да се стигне до бързо приключване на Балканската война, с небивал успех за българите, и до спасяването на десетките хиляди безмислено дадени жертви?
Знаете ли, че в Сръбско-българската война – 1885 г., капитан Павел Христов като командир на 3-та дружина от 3-ти пехотен Бдински полк превзема „на нож“ противниковата позиция на Три уши, а след това и като командир на Бдинския полк „Героят на деня“ участва в превземането на гр. Пирот?
Знаете ли за военните му заслуги, подвизи, дела през Междусъюзническата –1913 г. и Първата световна войни?
Знаете ли, че той е един от главните строители на българската армия във време когато съдбата на българския народ е била на косъм от тотално унищожение и, че благодарение на тази армия ние все още съществуваме като нация? Че, е учител и възпитател на огромен брой офицери (сред които ген. Вл. Вазов, ген. Колев, ген. Жеков и много други)? Че, като Инспектор на граничната стража (през 1898 г.) създава първия пограничен устав на българската армия и, че по своя воля тогава помага безрезервно на дейците на освободителното движение на българите в Македония и Тракия?
Знаете ли, че е проявявал бащински грижи за войниците, и че в поверените му войскови части (и в мирно време, и във война) случаите на болести и глад са сведени до нямащ аналог за времето си минимум?
Знаете ли, че името му е еталон (сред тогавашната ни армия) за патриотизъм, морал, пълководство, войнска доблест, безкористност, чест, идеализъм, смелост, отдаденост, непоклатимост, неподкупност и много други качества?
Знаете ли, че първи и единствен той разобличава официално пред Народното събрание основния виновник и предател (генерал Радко Димитриев) за първата ни национална катастрофа, като описва подробно и добросъвестно всичките грешки, направени през двете балкански войни и, че чак сега е публикуван неговият доклад от 1914 г. („Престъпленията на ген. Радко Димитриев“, 2017 г., съст. Ц. Билярски)? И, че явно заради истините и каузите, които е отстоявал, комунистическата историография и политика, а и не само тя, го „забравя“ и потулва неговия ореол?
Още много има за казване и разказване относно неговите дела и тяхната значимост…

През 30-те г. етрополци кръщават улица на негово име в центъра на Етрополе (по случайност на тази улица сега се предвижда да бъде изграден паметникът). През 1945 г. улицата е преименувана и досега нищо, което да увековечава неговата памет в общественото пространство не е създадено. Едва през 2013 г. президентът Плевнелиев му присъжда орден Стара планина 1 степен.

Приносът на този умишлено „изтрит“ национален герой за нашата държава и въобще за цялото българско племе е изключително голям. Време е, това което е направено за да бъде той забравен, а също и нашата безучастност – да бъдат победени, истината да излезе на преден план и той отново да получи полагащите му се почит и преклонение, а неговият пример – да бъде следван. Време е всички истински герои да бъдат подобаващо почетени, тези на чиито рамене ние сме стъпили.

Това, което българският народ му дължи е много повече от паметник. Създаването на този паметник, според мен, е една стъпка към опознаването, приемането и съхраняването на истинската ни история, както и една от стъпките в развитието ни като нация. Още повече, този монумент е и не само за неговия принос, но и за идеалите, ценностите и жертвите, стоящи зад борбите на всички изстрадали бойци от тази епоха.

Преди години, на монтаж на монумент, в памет на изключителния човек и алпинист Христо Г. Христов (1977 г. – 2004 г.), по повод мотивацията на част от екипа (в който имах честта да участвам) големият наш алпинист Сотир Стойчев, който ни ръководеше тогава, изрече паметните за мен слова: „След 100 години никой от нас няма да го има. Този монумент обаче – ще продължи да съществува“. Мисля, че г-н Стойчев беше абсолютно прав. В тази връзка, съмненията относно изграждането на мемориално съоръжение, в памет на важни за едно обществото идеи, събития, критерии, ми се струва, че са „меко казано“ – неоснователни.

Моля, споделяйте! За да може това ВАЖНО за всички нас дело да получи повече обществена подкрепа!
Митко Златанов.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.