Маестро Манол Манолов

Маестро Манол Манолов

Роден е на 15 юли 1911 год. в София, където завършва Музикалната академия през 1942 год. Година по-рано ръководи смесен хор при студентска почивна станция в гр. Берковица. По случай годишнина на дома написва химн, посветен на берковската студентска колония. Една от първите му творби е и марша “Славата на героя”, посветен на главнокомандващия от Първата световна война ген. Н. Жеков. На 16 юли 1942 год. за марш, посветен на японските войски, маестрото получава благодарствено писмо от японския пълномощен министър в България г-н Ямаджи. Подобно признание идва на 30 юни 1942 год. и от хърватския пълномощен министър г-н Жидовец за композицията “Братя по съдба”.

През 1943 год. на тържество по случай конференция с участието на унгарски студенти в Берковица се изпълняват музикални творби на Манол Манолов, който тогава е диригент на Военната музика в града. На благотворителен концерт на 7 юни 1944 год. маестрото сам изпълнява на цигулка своята творба “Български танц № 1”. Тогава той вече е учител в III Софийска мъжка гимназия.

През 1945 год. Манол Манолов пристига в Етрополе и става учител по музика в новооткритата гимназия “Христо Ясенов”. На следващата година смесеният хор на гимназията под ръководството на маестро Манолов изпълнява народни песни по Радио София. През 1947 год. хорът за трети път печели прегледа на художествената самодейност в Ботевградска околия. Манол Манолов организира в училището и голям оркестър. През 1946 год. под негово ръководство за първи път в Етрополе е поставена оперетата “Иванов Павел”. По-късно на етрополска сцена са поставени и оперетите “Наталка Полтавка” и “Взаимна любов”.

През 1946 год. по идея на Манол Манолов е създаден работнически хор към Синдикалния съвет, в който участват 120 души. Маестрото е преподавател и в основаната през 1954 год. Детска музикална школа към читалище “Напредък”. Всяка учебна година той обучава над 50 деца по цигулка и пиано. С училищния състав поставя детската оперета “Вълшебния извор” по текст на Веса Паспалеева, стихове на етрополския поет Георги Билев и негова авторска музика. Хорът на гимназията под негово ръководство през 1955 и 1959 год. е окръжен първенец. Манолов ръководи и самодейни хорове при ДИП “Етрополски бук” и при завод “Метални изделия”. Диригент е на духовата музика в града и на създадената през 1966 год. фанфарна музика при СПУ “Христо Ясенов”.

Манол Манолов е талантлив композитор, автор на две детски оперети, много песни, маршове, класически музикални творби. Посветени на етрополския край са неговите песни: “Етрополски моми”, “Етрополски извори”, “О, етрополски край”. Изключително популярни и обичани са песните му по стихове на етрополския поет Христо Ясенов – “Маргарита” и “Обичам тишината”. Отделно маестрото е събрал и нотирал над 200 народни песни от етрополския край.

През 1963 год. Манол Манолов е награден с орден “Кирил и Методий”.

Умира през 1976 год.

Материалът е подготвен с любезното съдействие на Библиотека Етрополе!

Маестро Манол Манолов

Маестро Манол Манолов

Цветко Иванов Кусев

Цветко Иванов Кусев

Цветко Кусев е роден на 14.02.1928 г. в села Ямна, Община Етрополе. Основното си образование е завършил в родното си село. Средно образование завършва в смесена гимназия „Христо Ясенов“- гр. Етрополе и учителския институт в гр. Кюстендил. Завършил е и НШЗО „Христо Ботев“ в Княжево. В армията е служи като командир на танков взвод и ЗКПЧ на ротата.
След завръщането си от казармата в продължение на 20 години е бил учител и директор на основното училище в с. Ямна. През този период в селото се разгръща огромно и незапомнено обществено строителства, в което и той взема дейно участие. Същият има определен личен принос за проектирането и направата на шосето от м. Спиловица през Ямна за с. Черни Вит и гр. Тетевен, за направата на новото училище, на читалището в с. Ямна и за откриването на пощенска станция в същото село. По негово време, когато той е секретар на партийната организация, се взема решение селото да бъде електрифицирано и водоснабдено.
В началото на 1972 г. същият е изтеглен на организационна работа в ОК на БКП- гр. Етрополе. Пенсионирал се е като партиен организатор към същия комитет през 1989 г. Проявява се като активен просветен деятел и общественик. Многократно е избиран за съветник и за ръководител на различни обществени организации и като такъв участва активно в цялостния общественополитически живот в селото и общината.
Награждаван е с различни парични, предметни и морални награди. Носител е на значката „Отличник на МНП“, на златната значка на дружеството „Г. Кирков“, на почетния медал „За заслуги към Българската народна армия“, на ордените „Кирил и Методий“- II степен, на орден „Червено знаме на труда“ и на още други юбилейни медали и значки. В началото на 2008 г. с решение №48 на Общински съвет- гр. Етрополе е удостоен с „Почетен знак“ и грамота за неговите особени заслуги за развитието на просветното дело и за изграждането на с. Ямна като отделна териториална единица, за което е получил гражданско признаниел
Автор е на книгите:
1. Българската Швейцария – I том.
2. Българската Швейцария – II том.
3. Народни празници, обичаи и традиции в село Ямнал
Ето как започва неговата книга „Българската Швейцария“- том първи:
„Аз наистина се гордея, че съм се родил в с. Ямна, едно от най- красивите по своята природа селища в нашата страна. С нея ямненчи заслужено могат да се гордеят не само заради миналото на своите предци, но и заради пленителните природни красоти на своя роден край. Те с право може да твърдят и с гордост пред всеки да заявят, че ако човек през живота си не мине през този райски край на Родината ни той няма да знае, че България е красива“.

Христо Велчев Бръмбаров /Гецин/

Христо Велчев Бръмбаров /Гецин/ е роден през 1841 г. в гр.Етрополе.
На 26 годишна възраст се записва в четата на Панайот Хитов, четата е със знаменосец Васил Левски. През април 1867г. преминават р.Дунав при гр.Тутракан и се насочват към Балкана. След много премеждия стигат Етрополския балкан, където Христо моли помолил воеводата да го пусне да види сина си Васил, наскоро роден. Панайот Хитов се понамръщил, но байрактара Васил Левски гарантирал лично за Бръмбаров, че ще се върне сутринта и войводата склонил. Върнал се Христо навреме в четата, за което бил поздравен от П. Хитов, че е спазил думата си.
Скоро към тях се присъединява и Филип Тотю с още четирима четника.
Започват сражения с турските заптиета и четата е разбита, но Христо и Васил Левски успяват да стигнат в Сърбия и се записват във втората легия на Георги Сава Раковски. След разтуряне на легията Бръмбаров се връща в родното Етрополе.
Заедно с Тодор Пеев и Васил Левски взема активно участие в борбата с тиранина.Участва в обира на турската хазна заедно с Димитър Общи при Черния паметник през 1872 г. Същата година заминава за Румъния и се включва в четата на Христо Ботев, която минава р. Дунав при Козлодуй на 17 май 1876 г. Взима участие боя при гр. Враца.
Включва се активно в Руско- Турската Освободителна война, като опълченец с Първа опълченска дружина на полковник Кесяков през 1877 г.
Участва в боевете при Плевен, Стара Загора, участва и в боевете на Шипка с ордите на Сюлейман Паша, Христо Бръмбаров спасява Самарското знаме от плен.
През 1878г. с още двама другари излиза на разузнаване и там пада убит, покосен от вражески куршум.

Христо Бръмбаров

 

ТВОРЧЕСКА ВИЗИТКА НА АНГЕЛ ДОБРЕВ

Роден на 09.01.1957 г. в с. Ямна, Етрополско. Първите си уроци по гъдулка получава в читалището в гр.Етрополе от тамошния читалищен деятел Васил Спиридонов.
 1971-1976 г. – учи в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” в гр. Котел, специалност – гъдулка.
 1976-1978 г. – отбива военната си служба в Ансамбъла на Главно управление на строителни войски, където пее в хор „София”и свири на гъдулка в народния оркестър към танцовия състав.
 1978-1982 г. – учи в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. Пловдив.
 От 1982г. свири в състава на Оркестъра за народна музика при Българското национално радио.
 През 1985 г. Ангел Добрев записва и първата си композиция с Оркестъра за народна музика на БНР. От тогава до днес той е създал повече от 400 авторски произведения. За творческа база използва българския музикален фолклор – пише инструментална музика, обработки за народен хор, съпроводи на песни от различни фолклорни области, камерна, симфонична и етно музика, а така също и музика за духови оркестри. Композиционният му актив включва и музика за нестандартни състави; за симфоничен оркестър, народен хор и два народни инструмента; за брас квинтет; за духов квартет; пиеса за туба и флейта, музика за фестивала „Златния кос”, за голям симфоничен оркестър и други.
 Основава към Студентски ансамбъл „Зорница” инструментална група „Фолк”, с която пътува и изнася концерти във Франция, Норвегия, Финландия, Германия, Израел, Гърция и Швейцария и др.
 Заедно с Асен Павлов създават гъдулковия квартет „Етнотикс”, който става неразделна част от Ансамбъл „Чинари”..
 2000 г. участва в международния фестивал „Мартенски музикални седмици”, в класа по композиция на немския композитор Паул Дитрих.
 2001 г. е поканен /единствен от България/за участие в международен етнопроект, където свири с музиканти от Германия, Индия, Швейцария, Индонезия, Китай, Монголия, Турция и Франция.
 Освен гъдулар и композитор в ОНМ при БНР, той активно се занимава и с педагогическа дейност. Двадесет години обучава деца в Детско –юношеския ансамбъл „Изворче” към Националния дворец на децата в София да свирят на гъдулка, като в същото време ръководи и детския учебен оркестър. Подготвил е десетки ученици за специализираните училища по фолклор в гр.Котел и с.Широка лъка. Дългогодишен преподавател по гъдулка и диригент на студентския народен оркестър във Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ „Св.Климент Охридски”. Също така преподава и в Националното училище по изкуствата „Л.Пипков” в София –отново по гъдулка.
 Участва в различни семинари както в България, така и в чужбина. От педагогическия му опит са се възползвали любители на българската народна музика от Австралия, Япония, САЩ, Гърция, Германия, Белгия, Израел, Норвегия, Португалия, Холандия, Англия и др.
 Автор е на публикации в печата, свързани с проблемите на българския фолклор.
 Автор е на три диска – „Гласовете на България” -1-ва част, „Зебровица” и „Открий красотата на българската народна музика”, в които участва като изпълнител, аранжор, автор на музика и продуцент. Негова музика участва в редица сборни дискове, издавани както в България, така и в чужбина.
 Автор е на две книги: „Да свирим на гъдулка”-1 и 2 част, които са преведени и на английски.
 Член е на Съюза на българските композитори.
 Доктор по музикална педагогика в СУ „Св.Климент Охридски”.
 Носител е на редица награди. Удостоен е с наградата „Пазител на традицията”, връчена му от Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите в България.
 За своя 60 годишен юбилей Ангел Добрев е удостоен със „Златна лира” връчена му от Съюза на музикалните и танцови дейци в България.

Линк към YOU TUBE страницата на Ангел Добрев:

www.youtube.com/channel/UC1gq1aSlxO7RtCHuj0h_kuw

Иван Иванов Кацаров

Роден в гр. Етрополе на 25.06.1902г. Баща му е бил декоративен строителен бояджия. Майка му е била много добра народна певица, от която той още от най-ранни години е придобил голям интерес към народното творчество.
Основно и прогимназиално образование получава в Етрополе, а гимназия завършва в Ботевград. Учил две години в Свободния университет в София, но напуска поради липса на средства и домашни задължения към болната си майка.
Като ученик в прогимназията е проявил голям интерес към литературата и историята. През 1915г. става деловодител- библиотекар на сформираното ученическо дружество „Иван Вазов“. Според решение на дружеството започнал да записва народни песни и исторически материали от стари етрополци, които по-късно му послужили при написване историята на Етрополе и създаването на етрополския исторически музей. Като ученик в гимназията с група съученици редактирал в. „Нов живот“, където пишел статии и стихове. По-късно сътрудничил на в. „Орханийски новини“.
След военната си служба започнал да работи в София като бояджийски работник, във фирмата на баща си. През това време следвал Свободния университет в столицата. Там дружил с някои млади писатели, между които Атанас Душков и Николай Хрелков. От Христо Ясенов е получил уроците си по стихоплетство, с когото е имал приятелски отношения.
Работил всеотдайно в читалището като самодеен актьор, като режисьор на местната градска и училищна трупа. Бил е секретар и подпредседател на читалището.Като учител и счетоводител е служил в Професионално- техническото училище в Етрополе от 01.12.1916г. до 01.12.1962г. без прекъсване.
Допринесъл е много за укрепване на училището. В учителската си дейност винаги е бил атестиран като отличник. Работил е енергично за кооперативното дел в града като председател на контролния съвет на Трудово-производителна кооперация „Варовитец“, електрическата кооперация „Възход“ и др.
Основен деятел за създаването на Историческия Музей в Етрополе, като освен това, че е събирал чрез много свои съграждани исторически материали, той ги е обработвал и е ползвал помощта на видни български историци, археолози и други учени, като акад. Иван Дуйчев, акад. Александър белан, чл. кор. проф. Велизар Велков, проф. Христо Данов, проф. Александър Бурмов и др. Чен е на Софийското археологично дружество от 1934г. Освен събирането и обработването на исторически материали за Етрополе, той е проучил и диалектологичните особености на етрополския говор и ги е събрал в отделен труд. Събирал е и доста етрополски песни, като за част от тях е сътрудничил на учитела по музика в етрополската гимназия Манол Манолов, който е записвал мелодиите им.
Иван Кацаров през целия си живот е бил общественик, отдаден изцяло на любимия си роден град.
Проучил е и е оставил ръкописи за топонимията и етимологията на Етрополе и района му.
Починал 1975 година.

Етрополе през вековете

Етрополе през вековете

Георги Билев

Георги Билев

Георги Христов Билев е роден на 8 август 1941 г. в Етрополе, починал на 04.02.2017 . Завършва гимназия в родния си град и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Печата стихове и публицистика в “Етрополски преглед”, “Народна армия”, “Студентска трибуна”, “Софийска правда”, “Жар” и други периодични издания. Той е съучредител и известен период председател на литературния кабинет “Христо Ясенов” в родния си град. Също така участва в създаването на Регионалното сдружение на литературните творци от Ботевград, Етрополе и Правец.

През 1999 год. излиза първата му самостоятелна книга с лирика “Бяла магия”. В нея са включени стихове, посветени на родния край и неговото славно историческо минало, а така също интимна лирика. Едно от най-хубавите му стихотворения “Стари къщи” се превръща в песен, изпълнявана от популярния в близкото минало дует Мариана и Тодор Трайчеви. В началото на 2008 год. излиза от печат втората книга на Георги Билев – “За вскиго по нещо”. Новата литературна рожба на талантливия етрополец е от три части – лирика, сатира и детски стихчета, посветени на внуците. Всяка от тях има свой облик и послания и е предназначена за различни категории читатели.

Дългогодишен волейболен деятел и Председател на ВК „Етрополе“.

Хората в Етрополе ще го запомнят като голям общественик, общински съветник, поет – член на Съюза на свободните писатели, директор на Историческия музей. Със специфичния си глас е водил и озвучавал редица обществени мероприятия в града. Георги Христов Билев бе удостоен с почетен знак (2012г.) на община Етрополе за изключителния му принос за развитието на културата и спорта и във връзка със 70-годишния му юбилей.

 

Стари къщи

Стари къщи с чардаци усмихнати
и чемширени бели чешми;
стари улици, калдъръмени, тихи,
с гирлянди от златни лози…
Дъх замира пред портите дъбови –
рой години през тях са дошли,
те преграждали пътя пред чуждите
и посрещали гости добри.
Калдъръмени двори притихнали…
Пак легенди нашапва нощта.
Колко глъч помнят белите камъни,
колко тихо е тука сега.
Звън пендарен отеква в темелите –
стари тайници има по тях.
Тук убежище търсили смелите
и страхливци умирали в страх.
Песен пеят кенарени станове,
бели менци по двори звънят,
но разсъмва – побягват видения
и стопява се приказен свят.
Стари къщи с чардаци усмихнати
и чемширени бели чешми;
стари улици, калдъръмени, тихи,
със гирлянди от златни лози.

 

Песен за моя град

Етрополе – легенда стара,
мой роден град – надежда и съдба!
Аз свойта обич, свойта вяра
дарявам ти сега със песента!

И винаги при тебе се завръщам –
рубинен залез среща ме на път.
Балканът стар със радост ме прегръща,
защото в теб съм влюбен дивен кът.

Издигат стан зелените върхари,
поляните са ширнало море.
Легенда шепнат улиците стари,
запазени от много векове.

Ти все растеш, по-хубав ставаш,
събрал в едно надежди и мечти.
Любов и ласка всекиму даряваш,
най-скъп за мене винаги си ти!

Етрополе – легенда стара,
мой роден град – надежда и съдба!
Аз свойта обич, свойта вяра
дарявам ти сега със песента!

Георги Билев

Георги Билев

Линк към песента на дует Мариана и Тодор Трайчеви:

www.youtube.com/watch?v=jISNQXKVZ7M

Етрополе

ЯНКО ЯНКОВ – ЕДИН ОТ КОЛОСИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА КИНЕМАТОГРАФИЯ

Янко Янков е роден на (1 ноември 1924г. – 5 януари 1989 г.) в Етрополе в семейството на ветеринарния фелдшер Захари Янков и началната учителка Миленка Янкова – Захариева. На осем години Янко остава сирак без баща. Началното си образование завършва в Етрополе. В периода 1938-1943 год. е ученик в Пета софийска мъжка гимназия „Васил Левски” в София. През 1943 год. е мобилизиран.
След завръщането си от фронта следва машинно инженерство в София, но поради липса на издръжка напуска института. През 1946-1948 год. работи в Градски съвет „Септемврийче”, гр. София, където завежда художествената самодейност в столицата и ръководи драматичния съсътав в „Бодра смяна”. Едновременно с това постъпва във ВИТИЗ в режисьорския факултете при проф. Боян Дановски, откъдето го изпращат да следва в Москва. След завършването на кинорежисура във ВГИК през 1952 год. постъпва на работа в Студия за игрални филми и е поканен от съветския режисьор Сергей Василев за режисьор от българска страна на българо-съветския филм „Героите на Шипка”. Ученик на Сергей Герасимов, дипломната си работа защитава през 1956 год. с първия си игрален филм „Това се случи на улицата”с участието на Апостол Карамитев. „С него българското кино за първи път се обърна към интимната сфера на човека. Филмът се появи срещу течението, срещу патетиката и приповдигнатостта, характерна за тогавашния етап.”, се изказва кинокритикът Божидар Михайлов.
Янко Янков е сценарист и режисьор на следните късометражни филми: „Правдата и свободата”, „Песен за класа”, „Българинът Димитров”, „Тържество”, „Писмо от Габрово”, „Операция „Ярма”, „Домашна работа”, „Костеливият орех”, „Кокичето” -спечелил награда в Оберхаузен. Той се изявява и като актьор във филмите „Един снимачен ден” на режисьора Шаралиев и „Деца играят вън” на режисьорката Иванка Гръбчева.
За „Години за любов“ Янко Янков открива харизмата на Невена Коканова. Макар да става тотална звезда по-късно с „Тютюн“ и „Крадецът на праскови“, Невена можело да си остане в Ямболския театър, приютена от приятел на баща й, след като на два пъти я късат във ВИТИЗ. Янков я кани в София за ролята на Ема, с което преобръща съдбата й. По време на снимките тя среща бъдещия си съпруг Любомир Шарланджиев, който пък играе в ролята на Чавдар. Така Коканова навлиза в света на киноиндустрията.
Професор във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” , завеждащ катедра и водещ клас по кино и телевизионна режисура, Янко Янков отдава живота си за науката и творчеството, за голямото изкуство. Той не жали сили и време, активно участвайки в обществения живот. Дългогодишен председател е на Съюза на българските филмови дейци и председател на профкомитета в Студия за игрални филми.

Други филми на Янко Янков:
„Години за любов” (1958 год.). Янко Янков откри за българското кино най-голямата актриса от 50-те години до днес Невена Коканова. Това е достатъчен факт, който го поставя на водещо място в историята на седмото изкуство.
„Стръмната пътека” (1959 год.). Филмът е за живота на миньорите, а част от епизодите са заснети в Етрополе в ресторант „Балкан”.
„Непримиримите” ( 1964 год) – авторският му филм, един ден от неговия живот. Това е филм за войната и против войната. През Отечествената война 1944-45 год. Янко Янков е бил на фронта като шофьор на камионен полк. Той разказва за съдбата и постъпките на своите приятели-герои, току що мобилизирани мирни граждани, които времето прави войници.
„Признание”( 1969 год.)
„Опък човек” ( 1973 год.)– комедия. За нея Янко Янков казва: „Творба кореняшка, българска и в лада си, и в звучението си, и в характера си, и в структурата си…”. И още: „Смешна комедия, съвременна комедия, сатирична комедия и най-важното – сериозна комедия.”
„Адиос мучачос” ( 1978 год.)– в този филм загива единственият му син Серьожа.
„Търновската царица” – в главните роли са Камелия Тодорова и Стефан Данаилов.
– На 15 декември 1981 г. Подписва договор за сценария на 9-серийния филм по романа на Иван Вазов „Под игото”. За него авторът казва: „Основна мисъл – цената на свободата, която един народ узнава след петстотин години робство.” Филмът е заснет в Етрополе и околностите му. За съжаление Янко Янков не успява да го завърши, умирайки през януари 1989 год.
През 2009 г. вдовицата му Нина Янкова и сестрата Ветка вдигат в Етрополе чешма в памет на Янко и я даряват на родния му град.
Уви, днес само най-запалените кинаджии си спомнят името на колоса…

Етрополе

Янко Янков – Етрополе

Петко Минев

Петко Минев (1934 – 1994)

Петко Минев е роден на 27 октомври 1934 год. в Етрополе. Завършва средно образование в родния си град, а след това учителския институт в София. Работил е като учител, директор на училище, инспектор “Просвета и култура” в Общинска администрация. Дълги години е инспектор Детска педагогическа стая.
Един от най-изявените самодейци на местното читалище. Той е сред основателите на Литературния кръжок “Христо Ясенов” и негов председател. Негови стихове, разкази и фейлетони са публикувани във вестниците “Софийска правда”, “Народен страж”, “Етрополски преглед” и др. Петко Минев умира през 1994 год. По повод десет години от неговата кончина със съдействието на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, Клубът на дейците на културата и Община Етрополе е отпечатана книгата с лирика “Завръщане”.

Етрополецът

В града на прочути хайдути роди се,
на майстори знатни, творци и рудари.
Тук твоята воля и мъдрост кали се
да бъдат готови, часът щом удари.

На Ботев ти беше опората близка
и с него делеше мечти неспокойни
и верни си бяхте – радетели дръзки,
по мисъл и сила за братя достойни.

Когато искрата от свойта стихия
Апостолът Левски теб тайно предаде,
за себе си тайно тогава не скри я,
а честните с нея ти верно поведе.

И скоро превърна я в огнен месия
и грабна сърцата, душите запали,
та стана тя вярна дори за ония,
все още бездушни, все още заспали.

Учител им стана за святото дело,
учител им бе по любов и омраза –
тоз, който родил се е с твоето чело,
от бурите няма защо да го пази.

Етрополе

Николай Коев (Кофето) – бащата на Празника на етрополските зетьове

Николай Коев – Кофето е роден на 4 декември 1937 г. в гр. Оряхово. Той завършва с отличие гимназията в родния си град, след което завършва Минния институт в гр. Бургас през 1957 г. През 1965 г. се дипломира във Висшия икономически институт в гр. София специалност “Икономика на транспорта”. През 1986 г. завършва и Националната школа за художествени ръководители в гр. Пловдив „Режисура-естрадна сатира”.
През 1958 г. Николай Коев идва в Етрополе, което става негова съдба. Тук той открива истината на живота си – Таня, негов най-верен спътник и приятел, на която дължи всичките си успехи, щастливи дни и както той обичаше да казва „късмета ми да вляза в семейството и като заврян зет”. Дванадесет години е зам. председател на ОбС за култура в гр. Етрополе, художествен ръководител на сатирични състави в Студентски дом на Културата – гр. София 1959 – 1964 г., в Дома на народната армия – гр. Пловдив.
Николай Коев оставя трайна следа в културния живот на гр. Етрополе. Той е създател и режисьор на Естрадно – сатиричния състав и Детското театрално студио към НЧ „Тодор Пеев-1871”.
Николай Коев – Кофето бе достойна личност, обаятелна с чувството си за хумор, земен и скромен, раздаващ своята любов на хората. Той ни изненадваше с палитрата си от дарби, с които бе орисан: поет-сатирик, художник-карикатурист, музикант, автор на десетки естрадно – сатирични спектакли, скечове , фейлетони и пиеси. Автор е на поетичните книги „Обич наречена” и „Командировани думи”. През 2009 г. бе издаден неговият исторически роман “Кинжал зад иконостаса”. От дистанцията на времето тази книга и днес е актуална с посланието си към читателите, което авторът отправя – никога да не забравяме силата на българския дух, който през вековете ни е съхранил като народ.
Признание за таланта и самобитността на Николай Коев са десетките награди , с които е удостояван през годините.
През 1987 г. по повод 50 годишния му юбилей той е награден с орден “Кирил и Методий” – І степен за цялостната си културна дейност.
Името на Николай Коев ще остане завинаги свързано с историята на Етрополе и с празника на етрополските зетьове. Той бе не само създателят, инициаторът, вдъхновителят, творецът, художникът, сценаристът, карикатуристът – той бе сърцето и мозъка на този празник. Етрополци завинаги ще запазят в сърцата си споменът, уважението и признателността си към този неуморим радетел за издигане престижа на малкия планински град.
Признанието към човека и твореца Николай Коев, издигнал авторитета на община Етрополе в областта на културата е присъждането на званието „Почетен гражданин на Етрополе”, което му бе връчено на 4 декември 2007 г. от кмета на община Етрополе инж. Богомил Георгиев.
Завещанието, което ни остави Николай Коев, „бащата” на празника на етрополските зетьове е: „Запазете този смях, съхранете този празник, пренесете го през времето. Винаги ще има деца и слънце. Винаги ще има жени и мъже, достойни да се сродят и да продължат живота.”
След тежко боледуване Николай Коев почина на 7 юли 2008 год.

КОГАТО СЛЪНЦЕТО УГАСНЕ…

Навън градът заспиваше в нощта.

Фенерите

запалиха звездите.

Държах в ръцете

твоята ръка!

Сълзи задавяха очите.

Бе спуснала

на твоите завесите,

усетила май

края на пиесата,

когато те запитах:

Чии очи

би искала да видиш

за последно? …

Не проговори дълго.

Времето умря.

Но изведнъж

завесите открехна.

Погледна ме

и тихо промълви:

– Не знам кои очи.

Но знам

кого целунала бих

за последно…

Теб!

Надигна се със мъка от възглавето

и ме целуна по челото

с най-нежната целувка …

Така не беше ме целувала …

Владимир Христов Пеев (1882 – 1916)- Етрополе

Владимир Христов Пеев е роден в Етрополе през 1882 год. и загива на 34 години за свободна и независима България на 16 септември 1916 год. при Тутракан по време на Първата световна война. Бил е учител в родния си град, пишел е стихове, свирил е на цигулка, другарувал е с други поети – Стамен Панчев, Христо Ясенов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев…
Стихосбирката му “Закъсняла жътва” е издадена в София през 1917 год. и се намира в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, както и в градската библиотека в Етрополе.

На родината

Аз нося мълком твойта орисия

и любя те аз скритом, като раб.

Изгарям с радост в твоята стихия:

Безсилна ли си ти – и аз съм слаб.

На морните ти угарни полета

в душа аз крия тихата печал;

зад теб селяк след ралото си крета,-

за теб аз скиптъра на Зевс бих дал.

Кога сред мрак на векове заспали,

на някой древен цар съзря следи –

и мойта бледа кръв се в миг запали

от подвига на моите деди.

Тогава лъв съм аз и волна птица,

лазура ти е царствен мой подслон

и вярвам, че тогава сам с десница

Балкана хвърлил бих аз в Хелеспонт.

Аз нося мълком твойта орисия

и празника, и твоето тегло:

на Витоша вледената стихия

блести кат шлем на моето чело.